*

ИЗБОРИТЕ - НАЧИН НА УПОТРЕБА

|
ИЗБОРИТЕ - НАЧИН НА УПОТРЕБА

117 години след Алеко Константинов
от Светла Василева

Назначаването на министъра на вътрешните работи да води политическата кампания на управляващата партия ГЕРБ в България е по някакъв начин равносилно на това, американският президент Обама да назначи директорите на ЦРУ и ФБР да ръководят неговата кампания по преизбирането му.
Джеймс Пардю, бивш американски посланик в София в интервю за Sofia Echo

Всяко Ново в повечето случаи е добре забравено Старо. Току що отминалите избори дават достатъчно основания за валидност на максимата, а също и за аналогии със случки от края на ХІХ век, описани във фейлетони и разкази на Алеко Константинов.

“Изборите минаха в съответствие със закона”, заяви председателя на ЦИК Красимира Медарова пред радио Дарик на 5 ноември 2011 г. Твърде смело обобщение, предвид станалите публично известни нарушения.

В странно “съответствие със закона” ЦИК допусна регистрация на коалицията-менте “За Зеленогорски”, без същата да има нещо общо с екс кмета на Плевен, удължи изборния ден на първи тур до 20.00 часа за цялата страна и до 21.00 часа за секциите, пред които има негласували избиратели, без да има право на това и засекрети протоколите от заседанията си. Въпреки законовото ограничение броя на избирателите в една секция да не надвишава 1000, ЦИК разреши в Ардино СИК 1 да е със 1503 избиратели, в Джебел СИК 4 да е със 1164, в Крумовград СИК 2 със 1222, в Кърджали СИК 58 със 1258. Също така в “съответствие със закона” 35 протокола са служебно попълнени от ОИК София (по признание на ЦИК), депутати присъстват в СИК в Кюстендил и в ОИК София при броенето на бюлетините, други пък “услужливо” пренасят чували със същите. Съвсем “в духа на закона” имената на десетки граждани попадат в т. нар. забранителни списъци на ЦИК неоснователно, което е ни повече ни по-малко лишаване от конституционно гарантираното право на избор. Нито индивидуалните им жалби, нито обръщението на Омбудсмана към ЦИК за коригиране на грешките, с оглед даване възможност за гласуване на втори тур, е уважено. И ако попадналите неоснователно в забранителните списъци имат законно основание да съдят държавата, то другите, които правят неколкократни “разходки” до изборните секции и се отказват да чакат при вида на опашките, връщайки се по домовете си и отново отивайки, но така и без да успеят да упражнят правото си на глас, нямат никакъв шанс да търсят отговорност от никого заради лоша организация.

Ако това е “съответствието със закона” какво ли ще е беззаконието? След 117 години, този въпрос, зададен и от Щастливеца в “По “изборите” в Свищов”, е все така актуален.

На фона на изброените “съответствия със закона”, детайли като прозрачност на бюлетините, непознаване на правилата и ниска компетентност на членове на избирателни комисии, наличие на технически грешки в 80% от протоколите (София), оставени без надзор изборни книжа и материали (ОИК София), обучения в деня на избора на членове на СИК от ОИК (втори тур в Пловдив), липса на регламент за присъствието на наблюдатели, грешки в интегралните бюлетини като разменени номера на конкурентни листи, отсъстващи листи на партии (Кубрат), двама кандидати под един номер (с. Динево Хасковско), липса на бюлетини (Пирдоп и секция в Пловдив), даване по две бюлетини за кмет вместо по една за кмет и за общински съветници (София, СИК 29) или пък бюлетини с отбелязан номер на кандидат-президентска двойка (Свищов), могат вероятно и да минат в графа “организационни проблеми”. Макар че в тези обеми … едва ли. “Перфектният” хаос свърши работа. Част от избирателите бяха лишени от правото да гласуват, а други “отказани” да го сторят. При това без да са положени особени усилия.

“Ти му казваш, че окръжни управители, че дивизионни командири тръгнали по градове и села да агитират …, да заплашват избирателите и да ги насилват да избират за депутати лица, които населението не познава или мрази: а правителството ти отговаря:

- Изборите са свободни.

Ти му викаш, че полицията бие … и разпръсва мирните избиратели, а правителството, като че на подигравка, ти казва:

- Това не е полицейска намеса, това е само така - м о р а л н о в л и я н и е.” (Алеко Константинов, “Разни “дреболии” 1894 г)

За разлика от боя, който и през ХІХ век и днес ( Кърджали, Лом, Хайредин) е все същото надеждно средство за “агитация”, другите похвати за “морално влияние” са станали твърде разнообразни. И използвани от всички политически сили. По правилото на моркова и тоягата. Заплахи за лишаване от социални помощи (Правец), уволняване от работа (Бобов дол), демонстрация на сила, чрез посегателство срещу собствеността (с. Страхилово Полски Тръмбеж, клубове на РЗС и ДСБ в София, на БСП в Алфатар), са само част от “твърдите” аргументи. Плащането на сметки за ток и вода, подаряване на ваучери за храна и продукти от първа необходимост, организиране на екскурзии, дискотеки и прочие забави пък са елементи на “меките” рутинни методи на “убеждение”. Тези дни арсеналът им бе обогатен с покупка на дърва за огрев (с. Беломорци, Омуртаг) и раздаване на кокошки (гр. Ветрен). В деня на избора кафе-автомат пуска чашки с изписано име на един от кандидатите, партията и номера на бюлетината (Перник), а вместо лежерните късметчета, сервирани с популярна марка кафе, любителите на напитката получават почти идентични на външен вид, но с логото на политическа партия (Ботевград).

Разбира се нищо от изброеното не може да съперничи на “моралното влияние” на финикийските знаци. Потвърдено от заместник главния прокурор В. Първанов и от Е. Пенева от Върховна касационна прокуратура, оповестили информация за водени над сто досъдебни производства за нарушения на избирателния закон, от които 53 за купуване на гласове (София, Пловдив, Смолян, Тополовград, Ветово, Берковица, Варна, Плевен, Кърджали, Шумен, Свищов, Ботевград, Етрополе) в това число и едно срещу организирана група (в Стара Загора).

Макар не само купуването, а и продаването на гласове да е престъпление, за сега закона преследва единствено купувачите. Онези, които продават гласа си никой не закача. Нещо повече. По време на предизборната кампания професор М. Константинов, бащински “съветва” от екрана на националните електронни медии, в случай, че се предлагат пари за вота, гражданите смело да ги вземат, а сетне да гласуват както намерят за добре. Не е ли това обаче склоняване към престъпление от гледна точка на закона. Странно нали? Както е и странно случването на всичко до тук изброено. И ако това е “морално влияние” какво ли пък ще бъде неморалното?

“А к о с е в и д и, ч е Ц а н к о в а т а к а н д и д а т у р а п р е о д о л е й …” Как ще се види, че Цанковата кандидатура преодолява? Трябва да ревизираш бюлетините в ръцете на избирателите, трябва да разкъсаш неблагонадеждните бюлетини и да им раздадеш благонадеждни или ако не искат – да изгониш избирателите. Но да направиш това, значи да извършиш цял ред престъпления. Ако пък пропуснеш този момент, трябва да изчакаш преброяването и тогава, “като се види, че Цанковата кандидатура преодолей, н я к о и н а ш и п р и я т е л и о т С л а т и н а или самото бюро м о ж е, чрез угасвание на свещите …” (Алеко Константинов, “Угасете свещите” 1895 г)

Коректността изисква да признаем, че номерът с изгасването на свещите, не се ползва с особена популярност и беше приложен единствено в Правец, където в края на изборния ден на първи тур, точно в 20.00 часа града остана без електричество за два часа. В ХХІ век предпочитание бе дадено на доста по-рафинирани манипулации. Вместо разкъсване на бюлетините, в с. Бохот например, двама от членовете на СИК тихо и сръчно ги подменят преди поставянето на втори печат и само забравена включена охранителна камера пречи на плана им да успее. В Софийското село Негушево пък 85% от бюлетините първоначално са обявени за невалидни заради използвано симпатично мастило, чийто следи удобно изчезват след време.

Ретроспекция на последните избори - на прилаганите “в съответствие със закона” масови регистрации на избиратели в конкретни населени места, на фактическото лишаване от право на глас чрез “забранителни списъци”, на административното ограничаване на възможността да се гласува от българите, живеещи в чужбина, както и съвременните форми на т.нар. “морално влияние”, категорично показва едно - програмата за правене на успешна кампания по българските земи не се е променила на йота за един век:

“Тая програма се състои от следующото: 1) да се спечелят избирателите чрез разни простени и непростени маневри (например да се свикат такива от други избирателни околии …); 2) да се препятствува на болшинството да гласоподава, чрез заплашвания (с пехота, кавалерия, па може и с артилерия, с една дума чрез “морално влияние”…); 3) ако тия средства не сполучат, да се развали изборът насила (или с други думи:”Ако се види, че Цанковата кандидатура преодолей някои наши приятели от Слатина или самото бюро може чрез угасвание на свещите или взимание на списъците да направи изборът да не се състои); 4) ако и това не се сполучи, да се направят протести, за да се сполучи в Събранието касирането му”. (Алеко Константинов, “Угасете свещите” 1895 г)

Нищо от изброеното не беше спестено на гражданите. Включително и многобройните искове за касиране на изборите. По традиция след приключването им всички партии се обявиха за победители, макар основание за подобна претенция да има единствено ГЕРБ. И БСП победи, и ДПС. Също ДСБ, РЗС и Атака. При толкова много победители, незаетата позиция на губещ остана за Избирателя. За онзи непоправим оптимист, наивник, фантазьор, мечтател, дръзнал да се надява, че този вот ще е различен от предходния. Също и за оня несретник, продал идните четири години от живота си за няколко мизерни сребърника, половин дузина кебапчета, две кокошки, пет кубика дърва и обещания за “светло бъдеще”. Както и за множеството, отказали се да упражнят правото си на глас, изморени от политическото лицемерие, клишираното празнословие, ненаказаната безотговорност, заети с все по-непосилната задача да оцеляват, загубили вяра във всичко, дори в себе си.

И как да бъде иначе. “Който и да бяхме посочили от ГЕРБ, щеше да стане президент” – заяви Б. Борисов по време на пресконференцията в НДК след втори тур на изборите. Героят на Алеко Константинов е къде по откровен и безкомпромисен:

“Едно магаре тури за кандидат и магарето ще ти избера, майка му стара! Само ми дай околийския с жандармите и ми дай 1000 – 2000 лева” (Алеко Константинов, “Бай Ганю прави избори”).

След 117 години не само околийския и жандармите, самият министър на вътрешните работи участва като ключова фигура в изборите, а 1000 – 2000 лева никой не брои за пари, при положение, че разполага с целия бюджет на държавата или най-малкото с партийна субсидия.

След 117 години Алеко Константинов е като никога актуален, а правенето на избори – различно в нюансите, но идентично в същността.

След 117 години народ, който търпи подобни гаври с правата му, заслужава присъдата на Щастливеца:

“Народът, в когото ти вярваш, е роб … робуването е за него блаженство, тиранията благодеяние, раболепието геройство … И пак този народ е клет и нещастен, трижд нещастен! Бит от съдбата, осъден да страда и да тегли за други, мъчен от неприятели, а още повече от приятели и спасители, … той е изгубил вярата в себе си и в съдбата си и е станал тъй “практичен” и трезвен, трезвен до безчувственост”. (Алеко Константинов “Бай Ганю прави избори”)


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца