ИНТЕРНЕТ СЪС СВЕТЛИННА СКОРОСТ

Нова технология пренася данни чрез стандартно осветление
Традиционните безжични мрежи станаха неотменна част от живота ни, но вече се приемат като доста бавни. Поне в сравнение с потенциалните възможности на новата технология, наречена Li-Fi. Тя използва светлината, излъчвана от стандартните LED крушки в помещенията, и я превръща във високоскоростно трасе за пренос на данни. Този метод се смята за най-бързия начин за трансфер на информация в реално време, коментира онлайн изданието на Professional Engineering.
Един от водещите екипи в тази област работи в университета в Единбург. В лабораторни условия Харалд Хаас и неговите помощници са успели да осъществят видеострийминг със скорост от 130 Mb/сек с помощта на обикновена светлина от LED крушка. Трябва да се отбележи също така, че технологията не е просто концептуална разработка. Тя е в доста напреднала фаза и вече има компании, които подготвят приложението й в реалния свят.
Просвещението
Традиционното схващане за безжичен пренос на данни включва използването на радиовълни. В тази концепция няма нищо лошо, но тя вече започва да не е в крак с напредъка на технологиите, казва Хаас. Наличните честоти са ограничени и стават все по-натоварени, което влошава качеството на връзката между устройствата и забавя скоростта на преноса на данни. Основният проблем е в градовете, където вече има десетки хиляди Wi-Fi мрежи, които постоянно си пречат.
Затова е необходимо радикално решение. Светлинният спектър е 10 000 пъти по-голям от радиочестотния, казва Хаас. Той обаче е ограничен и до помещението, в което е светлинният източник. Това обаче го прави идеален за пренос на данни за малки пространства.
Принципът на действие на Li-Fi е доста семпъл. Истинското име на технологията всъщност е Visible Light Communications (VLC). Li-Fi се приема като по-достъпна търговска марка поради сходството й с Wi-Fi. Технологията не изисква никакви промени в съществуващите електрически системи. Просто трябва да се добави устройство в началото на съответната верига, което ще играе ролята на своеобразен рутер.
Предаването на данни се осъществява в бинарен вид – с нули и единици. Разбира се, това не означава, че крушката постоянно ще примигва. Необходима е само лека промяна в напрежението, което ще намали или увеличи силата на нейната светлина. Учените са разработили достатъчно чувствителен приемник, който се нуждае само от минимални трептения, за да декодира данните. Самите трептения са толкова бързи и малки, че остават незабележими за човешкото око, казва Хаас.
Приложението
Всъщност технологията е практически готова. Сега предстои по-трудната част: нейното комерсиализиране. За целта Хаас е създал компанията pureVLC, която е сред първите, които ще предлагат готови продукти, използващи Li-Fi. Първото й предложение се очаква на пазара до края на тази година. То ще позволява трансфер на данни със скорост между 15 и 50Mb/сек. Предлаганото от pureVLC устройство ще се вгражда в стандартните електрически системи и ще ги превръща в Li-Fi източници.
Компанията на Хаас не е единствената, която се занимава с Li-Fi. Зад технологията стои цял консорциум, който е основан през октомври миналата година. В него членуват както корпорации, така и държавни институции. Поддръжници на технологията са страни като САЩ, Германия, Норвегия и др.
Консорциумът се стреми да улесни разработката и интеграцията на технологията в реални условия. Той има ясно поставени цели, сред които са увеличаване на скоростта, подобряване на мобилността и оптимизиране на екологичните характеристики на технологията. Привържениците на Li-Fi уточняват, че не целят да изместват Wi-Fi. Според тях двете технологии могат спокойно да се допълват взаимно. Така потребителите им няма да са ограничени в избора си и ще имат гарантирана връзка.
Освен за гъсто населени райони технологията може да се прилага и в доста по-големи мащаби, включително и за военни цели. Браян Садлър от Американската военна лаборатория казва, че Li-Fi може да има много други полезни приложения. Едно от тях е изпращането на големи количества информация на дълги разстояния чрез лазери.
Това може да става между сателити в Космоса или между наземни информационни кули и сателити. Той дава за пример и възможността за създаването на мобилни локални мрежи, които лесно да се свързват чрез подобна светлинна връзка.