*

ИМП ВНАСЯ В НС ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД С ПРЕПОРЪКИ И СТАРТИРА ОНЛАЙН ПЛАТФОРМА ЗА ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ „ПИТАЙ ДЕПУТАТИТЕ“

|
ИМП ВНАСЯ В НС ВСТЪПИТЕЛЕН ДОКЛАД С ПРЕПОРЪКИ И СТАРТИРА ОНЛАЙН ПЛАТФОРМА ЗА ГРАЖДАНСКИ КОНТРОЛ „ПИТАЙ ДЕПУТАТИТЕ“

, Институтът за модерна политика:

- внесе своя Встъпителен доклад „За състоянието на парламентарното управление“;

- стартира нова форма на граждански контрол върху депутатите, като част от европейска инициатива “Parliament Watch”.

 

По-конкретно:

  1. Днес, в духа на вече създадената традиция, Институтът за модерна политика внесе в Народното събрание своя Встъпителен доклад „За състоянието на парламентарното управление“. В него се обобщават оценките, проблемните зони и негативните тенденции, очертани в докладите за предишни състави на НС и се правят конкретни препоръки за преодоляването им. Пълният текст на доклада е приложен към това съобщение, с което се прави резюме на по-важните моменти от него.

ИМП прави системен мониторинг на парламента и законодателството от 2009 г.  - за 4-годишния мандат на 41-то Народно събрание ИМП е оповестил 9 редовни доклада и 1 специален. За 1-годишния мандат на 42-то Народно събрание - 1 редовен и 1 специален доклад. Всички доклади и становищата на ИМП са публикувани в официалния сайт на организацията на адрес: http://www.modernpolitics.org/?cat=1.

 

ИМП извежда две основни характеристики на 43-то НС, които ще оказват влияние върху неговата текуща работа.

 

Първо, историческото дъно, което достигна избирателната активност на последните избори – 48,66 % гласували, обозначава този парламент като най-слабо представителния за обществените настроения, независимо от големия брой партии и коалиции, които преодоляха 4-процентната бариера.

Второ, мозаечна структура на парламентарната конфигурация – раздробеност на две нива: 8 субекта, част от които на свой ред вътрешно нехомогенни и неустойчиви.

 

На тази основа, в доклада за идентифицирани четири основни ОПАСНОСТИ пред 43-то НС:

 

-                     Засилване на лобистките практики и корпоративното влияние върху законодателството. Тази опасност се създава от мозаечния характер на парламента, в който участват и неустойчиви, вътрешно раздробени политически субекти, създава такава опасност от прокарване на частни интереси в ущърб на широкия обществен интерес.

-                     Хронична политическа нестабилност. Тази опасност произтича от липсата на ясно изразено политическо мнозинство, мозаечната структура на парламента и правителствената коалиция, основана на сложен пакет от двустранни договорки и програмни споразумения, създават условия за хронична политическа нестабилност, която ще проличи най-вече в ключови дебати и гласувания – за бюджета, за данъците, за националната сигурност, съдебната реформа и пр.

-                     Изолация на значителни групи в обществото от законодателния процес. Тази опасност се обуславя от недостатъчната представителност на 43-то НС и би довела негативни последствия като нарастване на социалното напрежение и засилване на алиенацията на гражданите от политическата система. Новоизбраният парламент, подобно на предходния, ще ходи по живите въглени на общественото недоволство. С оглед на това, следва да се възприеме интегративен подход в отношенията с разнородните граждански организации и да създадат ефективни механизми и среда за диалог и отчитане на мнението на компетентните граждански организации.

-                     Задълбочаване на правозащитния дефицит в законодателството. Досега в нашия парламент липсва механизъм за преценка на съответствието на разглежданите законопроекти с правозащитните стандарти, установени от Европейската конвенция за защита на правата на човека и практиката на Съда в Страсбург.

 

За преодоляване на тези опасности, ИМП прави серия от конкретни ПРЕПОРЪКИ, сред които:

- Да бъдат своевременно публикувани в интернет сайта на НС всички предложения за второ четене, които се правят от депутатите. Понастоящем това не се прави, а практиката сочи, че именно между двете четения съществуват най-широки възможности за прокарване на лобистки поправки. Липсата на своевременна информация затруднява възможността за ефективна и навременна реакция на медиите и гражданското общество, на заинтересованите браншови, професионални, синдикални или работодателски организации.

- Да се въведе регламент за разкриване на информация за организации и лица, които лобират за промени в законодателството, какви са техните източници на финансиране (публични, частни, от чужди държави и организации). Всички техни предложения да бъдат вписвани в нарочен публичен регистър. Тази препоръка се базира на добрите практики на европейско ниво за  разкриване на информация за организациите, които лобират за промени в европейското законодателство и политики.

- Публичен регистър на гласуванията на депутатите в достъпна през интернет база данни с възможности за персонално, хронологично и тематично търсене.

- Публични изслушвания на кандидатите за висши държавни органи, избирани от НС, в духа на предложенията, внесени от ИМП още през 2011 г.

-  Да се възстанови в реформиран вид консултативния съвет по законодателството в НС, като се предвиди  участие и представители на компетентни граждански структури. Сред задачите му да се включи и извършване на оценка за съответствието на законопроекти с правозащитните стандарти.

- Да се въведе добрата парламентарна практика от редица развити демокрации (Австрия, Великобритания, САЩ и др.), комисиите да публикуват и т.нар. ”доклад на малцинството”, т.е. аргументите на не по-малко от двама депутати, които са отхвърлили съответния законопроект, гласуван от мнозинството, да се раздават като съпътстващ материал, който да се публикува и в интернет. Солидно конституционно основание за въвеждането на такава процедура е обоснованата от ИМП в становище по к.дело. 3 от 2011 г. и възприета от Конституционния съд постановка за „правото на опозиция”. (Виж Решение № 6 по к.дело № 3/2011).

- Да се приеме допълнение в Закона за устройството на държавния бюджет за радикална прозрачност на бюджетните разходи – създаване на публично достъпна чрез интернет база данни с основните видове разходи на министерства и агенции, техните договори, контрагенти и пр. Подобна мярка действа успешно в САЩ, където е създадена базата данни usaspending.gov.

- Да се запази и доразвие парламентарната процедура за взаимодействие с граждански организации и движения, въведена от предходния парламент на базата на опита на развитите демокрации.

- Да се въведе задължение за МС да внася в парламента ежегоден доклад за броя и характера на осъдителните решения на Съда в Страсбург срещу България и за необходимите законодателни и административни мерки за преодоляване на причините за тези осъждания.

Да се засили ролята в законодателния процес на постоянната комисия, в чийто ресор са правата на човека.

- Годишните доклади на омбудсмана и на Комисията за защита от дискриминация да бъдат обсъждани в комисията по правата на човека под формата на публично изслушване с участието на широк кръг граждански организации и медиите.

 

  1. Онлайн-платформа „Питай депутатите“:

ИМП стартира инициатива за разширяване на гражданския контрол върху депутатите чрез специална онлайн-платформа - на http://pitai-deputatite.com , гражданите ще могат да намерят депутата, който ги интересува – по име, по парламентарна група, по район, след което ще могат да отправят въпроси. Регистрираните в системата народни представители ще отговарят на гражданите. Всичко това ще е достъпно за медиите. Въведен е Кодекс за етичен разговор, за да се предпази инициативата от тролове. Сайтът http://pitai-deputatite.com се създава от Института за модерна политика като част от набиращата популярност глобална инициатива “Parliament Watch”. Тя стартира в Германия през 2004 г. и вече обхваща всички германски провинции и Бундестага.  80% от депутатите в германския  парламент отговарят регулярно на всички поставени въпроси. От общо 162 238 въпроса в системата, 131 216 са получили своя отговор към 31 декември 2013 г. В “Parliament Watch” се включват още Франция, Ирландия, Австрия, Люксембург, Гърция, Тунис, Малайзия, а благодарение на инициативата на Института за модерна политика – вече и България.

 

Като следваща стъпка от инициативата, ИМП ще осъществи серия от срещи с парламентарните групи и ръководството на НС с цел ангажиране на възможно по-широк кръг депутати за участие в тази форма на граждански контрол върху Народно събрание.

 

 

ПРЕСОФИС НА

ИНСТИТУТ ЗА МОДЕРНА ПОЛИТИКА


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez