*

ИМП ПРОУЧВА МОГАТ ЛИ ДА СЕ "ОТВОРЯТ" ПУБЛИЧНИТЕ ДАННИ В БЪЛГАРИЯ

|
ИМП ПРОУЧВА МОГАТ ЛИ ДА СЕ "ОТВОРЯТ" ПУБЛИЧНИТЕ ДАННИ В БЪЛГАРИЯ

Проектът за промяна на директивата на ЕС за повторна употреба на информация от обществения сектор (COM/2011/0877) цели да се осигури равен достъп на физически и юридически лица до дигитализирана информация, която се съхранява в публични институции. Директивата е известна и като директива за отворените данни. Ако бъде променена, граждани, изследователски организации, академични институции, предприемачи и др. ще имат възможност за евтин или напълно безплатен достъп до различна информация, която в момента безсмислено отлежава някъде из файловете на институциите.

За да стане всичко това възможно във всяка страна и община в ЕС, данните, които обществените институции качват в интернет, трябва да са в суров вид, в машинно четим формат и да се ползват на ниска цена (безплатно или по себестойност). Достъпът ще позволи провеждане на анализи, проучвания, сравнения и реорганизация на тази информация за различни цели – от мониторинг върху дейността на институциите, през чисто изследователски проекти, до предприемачески инициативи. В САЩ и по-напредналите страни от ЕС вече има отделни специализирани портали и приложения за смартфони и таблети, които позволяват да се проследяват в реално време бюджетните разходи по пера, дават информация за разписанието на градския транспорт и как да се стигне най-лесно от точка А до точка Б, къде се намира най-близката аптека, позволяват изготвянето на карти с шумовото „замърсяване” под трасетата на самолетите в населените места и мн. др. Ако информацията е „валутата” на съвременното общество, то пускането на публичната информация в свободно обращение е ключово за общественото развитие.

На 17-ти и 18-ти октомври Ивайло Калфин, лидер на делегацията на българските социалисти в Европейския парламент и основен докладчик на ЕП по директивата, и Амелия Андерсдотер (евродепутат от Групата на зелените в ЕП) организираха в Брюксел конференция, посветена на отворените данни. В конференцията участваха и Евелина Славкова и д-р Венелин Стойчев от Института за модерна политика (ИМП). Привържениците на директивата настояват, че ползите от отварянето на публична информация за повторна употреба имат не само икономически, но и социален характер, защото ще подпомогнат гражданския контрол върху управлението, ще стимулират научните изследвания и насърчат културното развитие. Скептиците се фокусират върху опасността от отравяне на отворените данни – злоупотреба с тази информация, кражба на лични данни, злонамерено сравняване на разнородна информация, намаляване на приходите на публични институции, които се издържат, препродавайки такива данни.

Екип на Института за модерна политика, под ръководството на д-р Иво Инджов, организира провеждането на две групови дискусии, фокусирани върху възможностите за повторна употреба на публична информация в България. Фокус групите са в рамките на кампанията на евродепутата Ивайло Калфин „Информацията на държавата в интернет”. Един от изводите от проучването е, че публичните данни трудно ще бъдат отворени, защото вече са отровени – различните методики за събиране на информация, различните формати за съхранение, липсата на единни стандарти, недостатъчните механизми за контрол върху първичната информация и неработещите индикатори корумпират (отравят) публичната информация и я правят практически негодна за вторична употреба.

Но приемането на директивата би дало основание за мощен граждански, академичен и медиен натиск за стандартизиране на методиките за събиране на информация в целия ЕС, за синхронизиране на индикаторите и изграждане на процедури за контрол върху първичните източници, което ще повиши надеждността на тази публична информация. Това ще гарантира съпоставимост на публичните данни и ще отвори нови хоризонти за граждански контрол и гражданско участие. Още по-важно е, че ще се изгради информационна инфраструктура, която е ключова предпоставка за провеждане на европейски публични политики. Ето защо ненадеждността (отравянето) на някакви данни не е аргумент срещу тяхното отваряне. Точно напротив – публичните данни ще са толкова по-малко отровени, колкото са по-отворени.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez