*

ИДВА ЛИ КРАЯТ НА ЧИНОВНИЧЕСКАТА СЕКРЕТНОСТ?

|
ИДВА ЛИ КРАЯТ НА ЧИНОВНИЧЕСКАТА СЕКРЕТНОСТ?

Промяна в директива на ЕС ще накара институциите да публикуват данните си в интернет Достъпът до обществената информация в България винаги е бил уравнение с много, много неизвестни, което често остава без решение. Държавните органи грижливо пазят своите тайни далеч от чужди очи, превръщайки достъпа до тях в доходоносен бизнес. В момента гражданите и фирмите са принудени да прескачат от институция на институция, вървейки по следите на късчетата информация, които им трябват. Горчивата равносметка от този процес се измерва в загубено време, пропилени пари и разбити нерви...   През следващите няколко месеца обаче всичко това може да се промени към добро, ако една конкретна инициатива на Европейската комисия наистина стане реалност. На пръв поглед идеята е проста: всеки гражданин, фирма или организация в държава от ЕС да имат възможност да преглеждат и използват информацията на всички европейски институции, стига данните да не са засекретени. На практика това може да промени революционно отношенията между държавната администрация и обществото. Всичко това би трябвало да стане факт, ако се приемат новите предложения на Европейската комисия за промяна на Директива 2003/98. В резултат на тях институциите на страните от Европейския съюз ще трябва да публикуват всички свои данни в интернет. При това в суров вид.   Действащата и в момента Директива 2003/98 регламентира повторното използване на информацията на държавните институции от обществото. Основната цел на документа е да стимулира институциите, държавните и местните администрации да улеснят достъпа до данните, с които те разполагат. Ключов момент е, че достъпът до информацията трябва да е безплатен или да се продава на себестойност.   В момента обаче само малка част от всички данни могат да се използват от гражданите, фирмите и организациите. "Макар директивата да е приета още през 2003 г., страните - членки на Европейския съюз, започват постепенното й прилагане цели девет години по-късно", каза за "Капитал" евродепутатът Ивайло Калфин, който е докладчик на Европейската комисия (ЕК) по въпроса.   Именно затова Европейската комисия подготвя промяна на директивата. Измененията, които се съдържат в новите текстове, би трябвало да спестят средства на институциите и да стимулират икономиката, смятат от ЕК.   Промяната на директивата е основна част от цялостната стратегия на комисията за отворените данни и повторното им използване. ЕК смята да даде личен пример, като създаде онлайн портал, в който ще публикува всички данни, с които разполага. В него гражданите ще имат достъп до информацията, която се използва от всички органи, институции, служби и агенции на Европейския съюз.   Следващата стъпка в стратегията е създаването на равни условия на достъп в областта на отворените данни. Освен това са отделени и 100 млн. евро за подпомагане на изследователските дейности, свързани с развитието на технологии за отворени данни.     Предимствата на свободната информация   Проучвания на ЕК сочат, че ако страните членки приложат директивата в новия й вариант, това ще доведе до спестяването на 140 млрд. евро годишно, твърди Ивайло Калфин. Според него преките ползи от въвеждането на обновената директива ще са много. Така данните на институциите ще могат да се ползват от бизнеса, частни потребители, учени и всеки, който има някаква необходимост от тях.   Наличието на свободния достъп до толкова много информация ще стимулира създаването на мобилни апликации за смартфони, които да я използват, както и въвеждането на други услуги. Всичко това ще подобри конкуренцията и ще стимулира икономиката, допълва Калфин. Научната дейност също може да извлече ползи от голямото количество информация на институциите. Данните ще могат да се използват свободно в проучвания и анализи, които да подпомогнат работата на изследователите.   Друг пряк ефект би трябвало да бъде по-голямата прозрачност в работата на институциите. След промяната в директивата всеки ще може да следи управлението на разходите в различните институции и развитието на конкретните проекти.   Съпротивата   Европейската комисия е създала необходимите условия за успешното прилагане на директивата, но тя все още среща отпор в страните членки. "Съпротивата идва от различни институции. На първо място са обществените, например местните власти. В много страни те препродават информацията, която имат", каза Ивайло Калфин. "Ако отивате да си вземете справка от общината или кадастъра, плащате за тази справка, при положение че информацията се съдържа в базата данни на общината. Те просто натискат един бутон и ви я разпечатват. Няма разходи, но въпреки това ви продават информацията", допълва той.   По подобен начин общините генерират значителна част от приходите си. След приемането на директивата обаче те ще ги изгубят, тъй като тя няма да позволява начисляването на неаргументирани надценки. За да се предотвратят подобни практики, се предвижда създаването на специален национален регулатор, който да следи държавите институции по отношение достъпа до информацията. В момента се обсъжда дали с тези функции да бъде натоварена съществуваща държавна структура, или е по-добре да се създаде нова.   Работата на този орган ще е да следи дали информацията е безплатна, или се продава на себестойност. Изключение ще се прави за музеи и библиотеки, които ще имат право да поставят известни надценки. Всички останали учреждения ще трябва да аргументират размера на таксите пред регулатора. Според Калфин това ще е добър начин да се стимулира безплатният достъп до данните. На практика администрациите няма да трябва да си комуникират с регулатора, ако не искат парична компенсация за предоставяната информация. "Основното нещо ще е промяната в начина на мислене", заключва Ивайло Калфин.   Промяната обаче ще трябва да засегне не само институциите, но и начина на мислене на гражданите. Оказва се, че 71% от жителите на българските градове искат да общуват с администрацията на място, показват данните на проучване, проведено от социологическата агенция Gconsulting. 53% от анкетираните предпочитат да поискат информацията от съответната институция и да изчакат да получат отговора от страна на администрацията. Едва 33% от хората са готови сами да търсят необходимата им информация през интернет, твърдят от Gconsulting.       Къде сме ние     България може да се окаже един от водещите примери за прилагане на обновената директива, ако положи малко повече усилия, смята Калфин. Основната част от комуникационната инфраструктура за това е готова: оптични връзки са изградени между областните центрове и постепенно навлизат към по-малките общини. Необходимо е обаче да се премине към "облачно" съхранение на информацията, както и създаване на общи бази данни. Това ще спести много средства на държавата и ще премахне дублирането на информацията.   Като потенциална косвена полза от директивата Калфин посочва казуса с българските фирми, които в момента подават годишните си отчети на три места – в данъчните служби, в търговския регистър и в статистиката. На практика това са едни и същи данни, които могат да се въвеждат веднъж. Когато се съхраняват на общо място, те могат да се ползват както от администрацията, така и от всички останали.   У нас вече има институции, които осигуряват достъп до наличните си данни. Добър пример е Търговският регистър, чрез които всеки може да получи конкретна информация за дадена фирма. Особено популярни пък са справочните услуги на Националната агенция за приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ). На регионално ниво пък добър пример е Столичният център за градска мобилност, който предоставя в интернет информация за движението на превозните си средства. Тя може да бъде филтрирана по спирка, местоположение или конкретна превозна линия. А когато промяната в Директива 2003/98 стане факт, всички държавни ведомства ще трябва да възприемат тези добри практики.   Според Александър Кашъмов, юрист и ръководител на правния екип на програма "Достъп до информация", проблеми с евентуалното прилагане на директивата у нас в момента не липсват. Най-големият е липсата на публикувано пълно законодателство в интернет. "Недопустимо е страна - член на ЕС, да не публикува цялото си законодателство в глобалната мрежа", коментира за "Капитал" Кашъмов. "Макар и да има работещи публични онлайн регистри, трябва да се провери качеството на информацията в тях. Доколко тя е пълна и адекватна", казва той. Правителството трябва да подкрепя тази директива и да не й пречи с инициативи като опитите за частично закриване на публичността на Търговския регистър, който по принцип е един от положителните примери у нас, допълва адвокат Кашъмов.   Липсват и много данни от географски характер, за околната среда и за ландшафта. "Има ги, но не са публикувани в интернет. Това е пропуск не само за тази директива, но и за директивата "Инспайър", която е приета още през 2007 г.", казва още Кашъмов. Пропускането на близки по съдържание и обхват директиви е друг проблем, който се забелязва у нас. Трябва да се изясни, обсъди и анализира свързването на европейското законодателство с нашето, смята той.   Освен това българското правителство е част от Партньорството за открито управление, което се оглавява от САЩ и Бразилия. Въпросите с директивата пряко попадат в приоритетите на откритото управление, допълва той.   Очаква се българската позиция по предложението за промяна на директивата да бъде гласувана от нашия парламент през ноември т.г. След това предстоят преговори с останалите страни - членки на Европейския съюз. Според прогнозата на Ивайло Калфин промяната в директивата трябва да бъде приета окончателно към пролетта на следващата година. След това държавите от ЕС ще имат две години, за да я въведат в националното си законодателство. И ако всичко наистина се случи по план, това трябва да бъде краят на чиновническия произвол на тема достъп до информация.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

ВМРО това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez