И ВРАЦА СЕ ОТЧЕТЕ С ПРОСТОТИЯ ЗА БАЛОВЕТЕ

Враца не остана по-назад и „достойно” се включи във всенародната абитуриентска простащина. Снощи млад левент, изтупан в бял костюм, цъфна на площад „Христо Ботев” не с какво да е, а с ... трактор. Разбира се, младежът бе обгрижен и окуражаван от близки и роднини, дошли да се насладят на впечатляващото дефиле на отрочето си. А полицейският патрул, поставен да въвежда ред в движението и да следи за спазване на закона, услужливо осигури достъп на селскостопанската машина до самия център на града. Много се изписа и изговори по темата за неадекватното, меко казано, поведение на абитуриентите. Умопомрачителни видеоклипове се въртят и препредават из социалните мрежи. Коментарите, както може да се очаква, са размазващи. Ако успеем обаче да излезем от рамката на коментара и подложим случващото се на безпощаден анализ, резултатите никак, ама никак няма да се харесат на голяма част от българите. Защото ще „блеснат” непреодолимите комплекси на родителите. Ще лъсне бутафорията в нашите училища. А пък за култура – няма как да стане реч. Като всеки родител и аз внимателно наблюдавам как се развива т.нар. младо поколение. И честно казано – става ми все по-мъчно, все по-тягостно и все по-виновно. Мъчно ми е, защото децата са такива, каквито сме ги възпитали ние. Тягостно ми е, защото безвъзвратно сме изпуснали възможността да променим нещата. Или така сме ги променили, че резултатът е този... Виновно ми е, защото като родители сме се провалили. Каквито и лични успехи да има всеки един от нас поотделно – успешен бизнес, уреден живот, високо обществено полежение - като цяло, като поколение, сме тотално провалени. И този наш житейски провал демонстративно вилнее по площадите на страната. Вместо да упрекваме децата и да разказваме сълзливи истории за времето, когато ние сме били абитуриенти, трябва засрамено да замълчим. Защото ако е необходимо някой на някого да търси отговорност, именно децата ни трябва да са нашите съдници. Защото ние, родителите, създадохме с действие, или бездействие, този свят, в който те трябва да оцеляват. Затова младото поколение дефилира без срам, без мяра и без задръжки по центарлните площади. Сякаш да ни каже – ето ни! Погледнете в нас като в огледало. Валя Кръстева

Напиши коментар