*

ХУАСИ - УДИВИТЕЛНОТО СЕЛО С НЕБОСТЪРГАЧ НА СТОЙНОСТ 500 МИЛИОНА ДОЛАРА

|
ХУАСИ - УДИВИТЕЛНОТО СЕЛО С НЕБОСТЪРГАЧ НА СТОЙНОСТ 500 МИЛИОНА ДОЛАРА

До неотдавна Хуаси беше едно бедно кално село в Източен Китай. От миналата събота то си има 328-метров небостъргач за половин милиард долара.

Толкова висока сграда няма дори в Лондон или Токио.

Но благодарение на амбициите и връзките на един-единствен човек Хуаси се превърна през последните 30 години в символ едновременно на икономическия възход и на проблемите, съпътстващи шокиращите темпове на експанзия по китайски.

Селото има официално едва 2000 жители и е смятано и за модел за комунистическа организация, и за символ на неравенството, и за спорно изливане на огромни средства.

Всичко това голяма степен е заслуга на Ву Ренбао.







Небостъргачът (малко по-висок от кулата "Крайслер" в Манхатън) ще се използва основно за луксозен хотел и ресторант. Макар че повечето от живеещите в сянката му печелят по-малко от 20 долара на ден, авторите на проекта не са се опитали да смекчат контраста.

От покритата със златни листове рецепция, през тежката 1 тон скулптура на бивол от масивно злато (твърди се, че тя струва над 36 милиона евро) до облепеният със златни люспи 60-и етаж - всичко е доведено до крайности. На върха е най-големият въртящ се ресторант в Азия. Мегастатистиката не спира тук. Увенчаната със златисто кълбо като от дискотека сграда има 826 стаи и заведения за 5000 гости. Тук е и най-просторната банкетна зала в Южен Китай - достатъчна да събере всичките селяни от Хуаси.







Комунистическият номенклатурчик с тесни връзки в ЦК на партията Ву не крие, че черпи вдъхновение от мегастроежите в Близкия изток и се гордее, че 209 държави по света нямат толкова високо съоръжение. "Небостъргачът е моя идея", казва той със силен местен диалект. "Научихме се от Дубай, но се съобразяваме с родната ситуация и затова решихме да е 328 метра. Защо? Защото на такава височина се издига най-високата сграда в Пекин." Според китайската традиция 32 се свързва с бизнеса, а 8 е число на просперитета.

Комунистически диктатор, капиталистически предприемач и самоук гуру - така описват Ву Ренбао, на когото Хуаси дължи възхода си. През последните 30 години благодарение на бившия секретар на партията селото се превърна в кооперативен конгломерат за милиарди долари с участие в добива на стомана, производство на тютюневи изделия, текстил превоз на товари с кораби и т.н.







Благодарение на днес 84-годишния си колоритен вожд селяните получават солидни заплати, дивидент и безплатни екскурзии в чужбина. Медицинските грижи и образованието, разбира се, са безплатни.

Той също така е критикуван, че е превърнал района в свое феодално владение, в което роднините му получават най-добрите работни места, а работниците нямат почивни дни. Околните селища са "интегрирани", което по-скоро прилича на корпоративно поглъщане. Жителите им получават годишна вноска от Хауси, но икономическите им дела, решенията за статута на земите им, политическите назначения и синдикалните въпроси се решават от хората на Ву.







Селяните не се оплакват, защото изведнъж доходите им се увеличили трикратно и те си мечтаят един ден да живеят като в Хауси, където всичко започнало през 80-те години. Тогава с отварянето на маоистите към механизмите на пазарната икономика Ву предложил на съселяните си да съберат средствата си в кооператив, а той ще ги направи богати, като им осигури дял и дивидент от всичко, в което инвестират. По тази логика 2000-те жители на Хуаси са акционери и в небостъргача и малка флотилия хеликоптери и бизнес самолет.







Кооперативът конгломерат не публикува годишни отчети, но е ясно, че за него работят десетки хиляди работници и служители. През 2009 г. контролиран от държавата вестник съобщи, че годишната печалба на Хуаси е била 50 милиарда юана (около 7.7 млрд. долара), твърди в."Ню Йорк таймс".

На върха на йерархичната структура са хората от клана Ву, следвани от първоначалните 2000 селяни. Под тях са около 35 000 жители на околните селища, погълнати при експанзията на Хуаси. На дъното са 20 000 пристигнали неотдавна преселници, работещи на 12-часови смени във фабриките 7 дни в седмицата. Заплатите са около 3000 юана (близо 400 долара), което никак не е зле за неквалифициран работник, но с такива пари не може да се живее като в рая.







Всеки ден в 10:30 Ву Ренбао държи реч в общината, построена да имитира Великата зала на народа в Пекин, където заседава парламентът. Два милиона гости и туристи годишно идват да видят как е постигнат успехът на реализираната комунистическа утопия на Мао, макар че покойният вожд едва ли би одобрил много от средствата.

В действителност става дума за организирана по старомоден начин капиталистическа корпорация с агресивен мениджър и 2000 първоначални акционери, живеещи разкошно от дивидентите. В ядрото е групата Jiangsu Huaxi с 57 поделения, сред които 7 холдингови компании, занимаващи се с производство на алуминий, синтетични тъкани и традиционна медицина.







Лидерите на Хуаси отричат да получават държавна помощ, но и признават, че над 60% от някои от начинанията им се финансират с нисколихвени кредити, субсидирани от комунистическата държава. Селяните ревностно пазят разрешителните за жителство, докато работещите за тях имат право само на престой, но не и на облагите в Хуаси, а когато изгубят работата си, веднага ги отпращат у дома.

Експлозивното темпо на растеж на Хуаси е представено в местния музей. На него си вижда как в годините на Мао селяните трошат камъни, работят на полето и живеят в малки полуобзаведени къщи със сламени покриви. Запазена е и първоначалната фабрика - малка едноетажна варосана сграда.







Сега бизнесът на оглавения от Ву кооператив върви с бясно темпо - за последните 7 години продажбите са се увеличили пет пъти. С небостъргача той се опитва да направи качествена крачка напред, като откъсне Хуаси от имиджа му на индустриален център и го превърне в място за екологично чисти услуги.

Това няма да е лесно, защото конкурентоспособността на основния бизнес на селото намалява, земята поскъпва и притесненията за околната среда вече не може да се пренебрегват. Има идея да се махне металургичното производство, започна закриване на химически и текстилни предприятия. Разходите от изгубено производство и за почистване на предизвиканите от тях замърсявания възлизат на десетки милиони долари.







До неотдавна половината от приходите на селото идваха от металургия и стоманопроизводство. Днес делът на този сектор е под една трета заради поскъпващите суровини, конкуренцията и световната криза.

Не е известно дали просперитетът на Хуаси ще продължи и след като Ву един ден си отиде от този свят, както и ако в Пекин продължи да господства комунистическата идеология.

Ву признава, че развитието на селото зависи от "капитализма и правенето на бизнес", но бърза да допълни, че "капитализмът е само временен етап". "Един ден ще построим китайски социализъм с китайски характеристики."







Селяните също казват, че шеметното замогване е "като да ходиш по тънък лед", но като гледат към небостъргача, оптимистично заявяват, че едва ли някой би инвестирал толкова пари за нещо, което няма да успее.

Там горе, на 74-ия етаж, стойността на статуята на златния бивол се е увеличила през последната година с над 13 млн. долара заради поскъпването на златото на световните борси.


ОЩЕ ОТ "ЛЮБОПИТНО"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца