*

ХРОНИКА НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДЕН

|
ХРОНИКА НА ЕДИН БЪЛГАРСКИ ДЕН

Kafene.net


Преди 23 години падна Берлинската стена. Всъщност не падна. Събориха я. В България хората се бяха изпокрили и само най-храбрите бяха пуснали радио Би Би Си /тихично, за да не чуят съседите/, което съобщи, че на следващия ден се очаква да свалят от власт Тодор Живков. Повечето не вярваха. Не че много го тачеха, но не бяха направили нищо, за да падне.



Подарената “свобода” е неосъзнато робство, пише в един интернет-блог.



На 8 ноември (2012) в София станаха два въоръжени грабежа. Поредните от дълга серия.



Във Варна убиха и обезобразиха човек.



Жена изостави двете си деца на гара.



Министър-председателят вместо в парламента, където се гледаше бюджетът на държавата за следващата година, отиде да играе футбол. (Интересно за чия сметка той и отборът от Бистрица са пътували до Пловдив.) Преди това намина на поклонението на патриарха, за да каже: "Можем да запомним патриарх Максим като изключително свят човек, толкова пъти ми е пожелавал успехи“.



Протестираха майки.



Парламентът реши, че в деня на траур няма да работи.



"Болна" съдийка, която намери време и вътрешни сили да подкрепи и превърне в необжалваемо правителствено решение, ограничаващо гражданите и бизнеса в правото им на правосъдие, седeше по кафенета с колежка и познат, с когото нямала нищо общо. Всичките са близки на министър, който от Рим спешно, без да дочака избора на новия шеф на Интерпол, излетя да търси подкрепа от "сестринската" партия в Брюксел. Трудно е да каже дали я намери. Посрещнаха го хора втора ръка. Първите явно се дистанцираха.



Спорен закон бе пратен за втори път в Конситуционния съд. Този път обаче за съответствието му с конституцията ще се изказва един от авторите му. Дали ще си направи отвод?



Номинираха за главен прокурор поредния приближен. Конюнктурен. Нищо чудно да го изберат. Такива подигравки с институциите България вече е виждала и им е сърбала попарата дълго след като конюнктурата се е променила.



Цветанов не е чел Библията, ако беше надзърнал в Евангелието от Матея, 26 глава, щеше да е прочел: "Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене." Та и с бъдещия прокурор може така да стане.



По същото време в София, все едно е 1956 г., се надигнаха гласове да се махнели календарите и портретите с облика на министър-председателя и партиен вожд от общинските кабинети. Засега си стоят. Десталинизацията още не е настъпила.



От Москва за пореден път опровергаха българския министър Дилян Добрев и казаха, че цената на газа е договорена и е несериозно да се говори за отстъпка от 10 или 15% /съразмерни с тези, които получи Полша/."Добра цена ще получите" - казаха продавачите. Отстъпките били за държави, през които не минава Южен поток /?!?/



Какво още стана на 8 ноември на този кръстопът на историята, географията, биологията и психиатрията?



Обещаха, че България щяла да задмине Гърция, Испания, Португалия и прочие нереформирани страни. "Вървим нагоре!"



Като пълен с хелий балон.



До следващата годишнина, когато може би някой ще си спомни едни думи на митинга на 18 ноември: по-скоро небето ще се изсипе над земята, отколкото в България някой да си подаде оставката. А и да си спомни, какво? Венета Марковска ли ще си я подаде? Или тези, които я избраха? А може би софийските обирджии? Или българските майки?



Впрочем, една направи точно това на някаква гара. Kafene.net


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez