*

ГОРДОСТ ОТ БЕЗСРАМИЕ

|
ГОРДОСТ ОТ БЕЗСРАМИЕ

Колко е хубаво, когато се самоубиват политици! Репликата е спонтанна, пълна с черен хумор и съжаление, че не живеем в Япония. А в Япония за пореден път се самоубива отговорно не политик, а някакъв шеф на железопътна компания. Колко е хубаво, когато се самоубиват политици! Репликата е спонтанна, пълна с черен хумор и съжаление, че не живеем в Япония. А в Япония за пореден път се самоубива отговорно не политик, а някакъв шеф на железопътна компания.

Натооши Накажима не могъл да преживее, че през май влак от неговата компания дерайлира и ранява няколко пътници. Жертви няма. Накажима обаче не желае да живее повече така. Самоубил се на морския бряг.

Два свята - единият е излишен. Накажима трябваше да живее в България и да работи в БДЖ. Щеше да пие ракия и да гледа доволно как няма виновни за трагедията във влака Кардам-София.

Това, което се случва на българите, го има само във фантастичните филми. Примерно горящ влак има във филма на Спилбърг "Война на световете". Винаги като го гледате, се сещайте за Кардам-София.

Накажима се самоубива от срам. Ако някой прави държава днес, то той не бива да търси място за столица или да прави войни. Трябва да постави на ясна основа кое е онова, от което трябва да се срамуваме.

Защото, не знам дали сте забелязали, че у нас никой от нищо вече не се срамува Безбожно безсрамие, от което умират всички по реда си, някои се пререждат. Няма срамна работа. Това се твърди от проститутки до журналисти и политици. А не е така.

Да продаваш телцето си и да пишеш и говориш неистини е срамна работа. Срамно беше преди да си участник в порнофилм. Днес бащата на порноактрисата има цялата нейна колекция и си я пуска, когато му стане тъжно.

Тъжно, че дъщеря му е далеч, емигрирала в чужда страна. А не че е станала порноактриса. Я кажи ми, облаче ле бяло, къде е дъщеря ми... Бащата се гордее с дъщеря си. Нямало срамна работа. Пускам си видеото, когато ми домъчнее за дъщеря ми.

Тя е добра актриса. Как стана така? Кога стана толкова перверзно всичко? Японеца го е срам, че не е ръководил добре железницата и че е станал причина за болката на няколко човека. У нас да се сбиеш и да причиниш "болка и страдание" е гордост. Пернишка, но вече и национална гордост.

Гордост е детето да може да пребие други деца. Гордост е да крадеш от държавата и да си направиш басейн. Басейн, пълен с гордост. Гордост е да снимаш голи хора и да напишеш заглавието "Тази чурка джурка Камелия". Анонимно, но гордо.

Горди са собствениците на такива вестници, горди са читателите им. Горд е осъденият педофил, горди са съдиите му. Горд е, който прави зло. Останалите се опитват да се утешат, че "блажени тези, които са хулени".

У нас злото, безпричинното зло, както и липсата на каквато и да е вина и срам, неистово, изопачено, девиантно и изчекнато взеха надмощие над идеята, над абстракцията, че някой може би трябва да го е срам. Не да се самоубие, да го е срам.

Някой да каже - абе постъпих глупаво. Гледаш ги - 7 милиона българи и всеки се гордее какво лайно е. Нашият грях е гордост Гордост от хулата. Гордост от безсрамието. Гордост от свършена гадост.

Историята си знае работата. Държава, в която хората умират от срам, ще пребъде. Нация, в която се знае кое е срамно, кое не е - тя прави деца и си ги възпитава в правилата на нормалността.

Държава, в която никой няма срам, дори за комка, я няма на картата. А думата "комка" също е част от забравеното време, когато хората можеха да се срамуват. Като името на японеца - запомнете го - Накажима.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца