*

ФУТБОЛЕН ШУТ

|
ФУТБОЛЕН ШУТ

Арман БАБИКЯН

Труд



Десетки мои приятели и познати гласуваха за Бойко Борисов. Не на изборите, разбира се, а в анкетата “Футболист на годината”. Не че всички гледат футбол, но с особено настървение искаха да проследят дали е възможен и този абсурд да се случи в България? Мазохистичният устрем е на път да се увенчае с успех. Премиерът води в анкетата.



Tака към визитката на уникалния герой от “Animal Planet”, дал на света каракачанската овчарка, към нежната душа на певеца с китара, към непобедимия каратист на републиката, към най-награждавания полицай, към традиционния мъж на годината, към политика на годината, към художника и твореца на всички блага ще добавим и гениалния образ на футболист на годината.



Съвременните гладиатори, даващи най-много зрелища, независимо от стачките и цената на хляба, само с една топка на тревата са идоли за цели поколения. Така че родният ни Ръсел Кроу е съвсем логичен. Криза е. Тоест не чакайте хляб, но зрелища ще има. Да се готвят “Аскеер”-ите.



Разбира се, има и друга категория гласуващи. Беззаветните фенове на ГЕРБ. Те може и да не са чували за “Тигрите от Бистрица”, където се подвизава Борисов, но знаят, че непременно трябва да го подкрепят. Винаги е полезно да пуснеш символа на партията си да пробяга през обществения мегдан като козичка с номер на бюлетина. После ще разсъждават дали е било правилно. И преди да са стигнали до финалния извод, Цветанов ще се обади и ще каже верния отговор.



Има и трета категория участници в анкетата. Тези, които са се заблудили, че наистина става дума за футбол. Клетниците са предпочели да мислят за Голямата игра и са се подвели да подкрепят Бербатов и други “второстепенни” величия, на които им липсва очевидно и красота, и потентност (по определението на премиера пред Би Tи Ви). И двете условия са даденост по рождение, както е известно. Ето тук идва всъщност откритието за гениалната същност на Борисов. Тя е свише дадена. Напразно се подигравахме на онази русенка, която го беше възпяла в стихове.



Божественото начало е логична линия на монархията, а ние пребиваваме в нещо подобно с допълнение от един безсмислен парламент.



Но, ако икономията в рамките на кризата го изисква, Дянков може да го отреже. Никой няма да протестира. Не напразно Господ е наричан по свойски Началника от Борисов. Очевидно контактът е тесен.



След Слави Трифонов и неизменният му хит “Едно ферари с цвят червен” на практика никой не е поискал такава близост с Господ. И ако тогава лирическият герой се бореше за едно червено ферари и “вътре с гадже с бронзов тен”, то днес в случая с Борисов става дума за цяла държава. На всичкото отгоре на този етап изглежда Бог е чул молбите му и държавата е в негови ръце. Така ще е със сигурност до момента, в който ще се наложи да замени цялата страна за един кон, както навремето е поискал колегата му Ричард III.



Тук стигаме до големият дефицит. В двора на монарха липсва шут. Няколко души се опитаха да заемат поста, но безуспешно. Вече не са министри. Това е онзи, на който всички се смеят дори когато иронизира Величеството. Никой не реже главата на шута, защото никой не го взема на сериозно. В същото време успява да каже истини, които никой друг от простосмъртните не смее да произнесе.



Във вековете назад тази специфична длъжност в двора е играела ролята на своеобразен социален отдушник. Така мнозина тирани са успявали да си придадат човешки облик пред васалите и населението.



Днес у нас сме стигнали до ужасна ситуация, в която Борисов трябва самоотвержено да изпълнява сам и тази роля. Сам да си разправя смешки и сам да им се смее. Ужасното е, че няма възможност да разбере дали на хората им е смешно.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"


box_title_arrow.gifКоментари

  • Иван |

    МНОГО ТОЧНО! БРАВО!!!

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца