*

ФРАНКФУРТСКАТА ГРУПА - НОВОТО ПОЛИТБЮРО НА ЕВРОПА

|
ФРАНКФУРТСКАТА ГРУПА - НОВОТО ПОЛИТБЮРО НА ЕВРОПА

Европа си има нова неформална структура от лидери, имаща намерение да открие решение на дълговата криза в еврозоната. Засега не са открили дълготрайна формула за успех.

Създадена сред пламъците на борсовия ад, сенчестата Франкфуртска група грабна само за няколко седмици кормилото на зоната със 17 членове.

Този тесен кръг включва 8 души. Това са лидерите на Германия и Франция - канцлерът Ангела Меркел и Никола Саркози. Тук са още председателят на Европейския съюз Херман ван Ромпой и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу. Групата включва управителя на Европейската централна банка Марио Драги и управляващият директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард. Кръгът се затваря от председателя на Еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) и премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер и еврокомисаря по икономически и монетарни въпроси Оли Рен.

Само на срещата на върха на Г-20 в началото на месеца в Кан тази група заседава 4 пъти. Тя даде ултиматума на Гърция, че няма да получи и цент, докато не изпълни ангажиментите, които е проела пред партньорите си, и изви ръцете на Италия да започне най-после с дълго отлаганите икономически реформи и да допусне екип наблюдатели от МВФ за прилагането им в следващите 12 месеца.

Като своеобразно потвърждение, че съществуването на тази група не е измислица на медиите, нейните членове ходеха в Кан с импровизирани табелки "Groupe de Francfort" (Франкфуртска група).







Президентът на САЩ Барак Обама присъства на едно от заседанията й и - както се пошегува след това - преминал ускорен курс по сложността на европейските институции и взимането на решения в тях. "Доста бързо се научи", споделя един от участниците.

Двама души, запознати с хода на разговорите, разказват, че той настоявал еврозоната да направи по-силни механизмите си за финансова стабилност като прибегне до ресурсите на Европейската централна банка, но Меркел и Драги се противопоставили.

Обама освен това подкрепил и предложението да се обединят правата на държавите от еврозоната да взимат евтини кредити от МВФ, за да издигнат стена срещу гръцката дългова криза, но централната банка на Германия се противопоставила и на това.

Президентът публично намекна за този дебат на пресконференцията на следващия ден, когато каза: "Европейските лидери разбират, че в крайна сметка пазарите искат силен сигнал от Европа, че стоят зад еврото".



Обама в Кан в компанията на Саркози, Меркел и Камерън.




Часове по-рано телевизионна камера в залата в Кан хвана Обама и британския премиер Дейвид Камерън да дискутират въпроса, докато чакат началото на заключителната сесия.

Камерън, чиято страна не използва евро, публично призова ЕЦБ да започне да действа като краен гарант в еврозоната по начина, по който правят това Федералният резерв на САЩ и централната банка на Великобритания.

Когато Меркел влезе в залата, Обама я дръпна встрани за частен разговор. Включен микрофон наблизо хвана думите му "Мисля, че тук трябва да проявите повече изобретателност".







Препускащи решения

Фракфрутската група се появи "в галоп", за да измисли отговор на кризата с темпо, близко до това на трескавите финансови пазари.

Тя изглежда обречена на оцеляване, най-малкото защото растящият дисбаланс между силната Германия и по-слабата Франция означава, че за постигане на решения са необходими и други играчи.

Една от най-важните й мисии е да стесни идеологическата пропаст между Северна и Южна Европа и между поддръжниците на ортодоксалния германски фокус върху фискалната дисциплина и независима централна банка с единствена задача да се бори с инфлацията, от една страна, и защитниците на един по-интегриран и експанзивен икономически и монетарен съюз, от друга.

Присъствието на Кристин Лагард придава на групата по-голям авторитет пред пазарите. Освен това така се сравняват идеите и с това, което международните кредитори очакват, както и с техните ограничения в желанието им да помогнат на еврозоната.



Саркози пристига в Старата опера във Франкфурт на спешно свиканата среща с Меркел на 19 октомври.




Всичко започна на една напрегната сбирка в Старата опера на Франкфурт на 19 октомври, която провали прощалното парти на управителя на ЕЦБ Жан-Клод Трише.

Президентът Никола Саркози не се появи да уважи ръководилият 8 години ЕЦБ свой сънародник, за да отиде на уговорена в последния момент среща с видимо разгневената Меркел.

Малко по-рано същия ден Франция и Германия се разминаха за това как да бъде подсилен спасителният фонд наеврозоната. Французите искаха Европейският фонд за финансова стабилност EFSF да действа като банка и да взима назаем пари от ЕЦБ. "В Германия коалицията е разделена по този въпрос. Не само Ангела Меркел трябва да бъде убеждавана", казал Саркози пред депутати, а думите му са цитирани от присъствалият Шарл дьо Курсон.

На франкфуртската среща, описана от един от участниците като "експлозивна", Меркел и Трише категорично се противопоставили на идеята, която според тях щяла да наруши вписаната в Лисабонския договор забрана ЕЦБ да финансира правителства.

Германия настоявала да се спази клаузата, създадена при раждането на ЕЦБ, защото от собствената си история знае как злоупотреба с централна банка е довела до хиперинфлацията от 20-те години на ХХ век и е финансирала масираното превъоръжаване в навечерието на Втората световна война.

Според френски представители, участвали на срещата, Меркел не била толкова враждебна към идеята им, колкото нейният финансов министър Волфганг Шойбле и управителят на Бундесбак Йенс Вайдеман.

Французите са убедени, че Меркел разбира, че ЕЦБ ще трябва да бъде ангажирана повече в борбата с плъзването на кризата по пазарите, но в същото време не може да прокара такава позиция през разделената си коалиция. Основният източник на съпротива обаче си остава ЕЦБ.

След като на Г-20 чула мнението на цял хор лидери - на САЩ, Великобритания, Индия, Канада и Австралия, Меркел признала, че останалата част от света трудно разбира защо на ЕЦБ не се позволява да бъде т.нар. кредитор от последна инстанция. Кризата може да стане още по-лоша, преди германците и ЕЦБ да отстъпят, ако изобщо го направят.







Легитимност срещу ефикасност

Франфрутската група вече влияе върху кризисното управление на еврозоната, но като всички подобни неформални групи тя вече предизвиква недоволство сред изключените от нея. Да не говорим, че тя тепърва трябва да докаже умение да предлага дългосрочни решения.

Страни като Холандия, Финландия и Словакия, където има силна съпротива към разширяване н аспасителния фонд, вече са недоволни от преспективата важни решения да се взимат зад гърба им.

В Гърция и Италия има силни критики срещу смятания за арогантен тандем Меркози, привикващ премиерите им, за да им връчи утлиматуми.



Гръцкият премиер Папандреу бе извикан в Кан, за да чуе, че спасяването на еврото е по-важно от спасяването на страната му от фалит.




Френски и германски представители отхвърлят тези оплаквания като нещо неизбежно и посочват, че същите партньори недоволстват и когато Франция и Германия не успеят да се споразумеят, тъй като и това парализира Европа.

"Винаги има едно люшкане между легитимността и ефективността. Институциите на еврозоната не са създадени за кризисен мениджмънт, така че трябва да изобретим нещо", казва член на Франкфуртската група от страна на ЕС. "В извънредни ситуации като сегашната, трябва някак да структурираме тези усилия, допълва той и посочва, че присъствието на Ван Ромпой и Барозу гарантира, че ще бъдат взети предвид и интересите на малките членове на Евросъюза.

По време на срещата в Кан екипът на ЕС е провеждал конферентни разговори с другите 15 държави от еврозоната", за да ги държи в течение". Ръководителят на EFSF Клаус Реглинг тайно е доведен в Кан, за да информира на кратко държавните лидери за ускореното подготвяне на спасителния фонд.



Клаус Реглинг




Меркел отдавна е против френския натиск за създаване на нещо като "икономическо правителство" на еврозоната, най-малкото защото не желае Германия да се окаже в малцинство по въпроси като спасяването на закъсали държави, свободната търговия или бюджета на ЕС.

Тя също теке не иска да отблъсне германските съюзници и съседи като Дания, Полша и Чехия, които не са в еврозоната.

Но проблемите на малките държави влошават кризата - финланското настояване за допълнителни гаранции по кредита, който страната ще отпусне на Гърция, и боричкането в словашкия парламент при ратифицирането на засилените правомощия на EFSF, я убедило, че все пак е нужно силно ръководство, което да налага ред.






Това е дефицит на демокрация

Ефектът от натиска над Георгиос Папандреу и Силвио Берлускони е положителен, но ЕС винаги е имал проблем с демокрацията - един иначе объркан процес, който се намесва в големите планове на хора, които "знаят най-добре как трябва да се свърши една работа", коментира Лари Елиът от в."Гардиън".

Той припомня, че когато Ирландия отхвърли Договора от Ница, й беше казано да се поправи на втори референдум. ЕЦБ има огромна сила, но никой не знае как гласуват назначените членове на борда й, защото стенограми от заседанията или поне по-подробни протоколи на решенията не се публикуват.

"Това определено не се харесва на хората, които трябва да изпълнят антикризисни планове, написани тайно от тях някъде другаде.

Решенията в Европа днес се взимат от Франкфуртската група, която не е избирана от никого и не се отчита никому. За нея има значение какво мислят финансовите пазари, а не хората. Нейните членове решават дали Гърция може да проведе референдум и когато може да получи следващия транш от помощите. Доколкото правителствата имаха някаква власт, тя сега е отнета и поставена в ръцете на Европейската комисия, ЕЦБ и МВФ.

Сякаш часовникът на демокрацията се върна назад във времената, когато Франция беше управлявана от Бурбоните.

В такава обстановка не е изненадващо, че хората излизат на стачки и протести, за да бъдат чути. Правителствата идват и си отиват, но политиката остава същата, създавайки очевиден дефицит на демокрация. Това е изключително тревожно, дори и рецептите на Франкфуртската група да сработят, което засега не се получава. Вместо това настояванията за още и още съкращения тласка слабите държави в Европа в смъртоносна икономическа спирала, докато гласоподавателите им просто са заобикаляни.

Всичко това става една много опасна смес."


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца