*

EНГИБАР ЕНГИБАРОВ ПРЕД EFIRBET: ФУТБОЛЪТ НИ СТИГНА ДЪНОТО, СЛЕДВА ИЗКАЧВАНЕ НАГОРЕ

|
EНГИБАР ЕНГИБАРОВ ПРЕД EFIRBET: ФУТБОЛЪТ НИ СТИГНА ДЪНОТО, СЛЕДВА ИЗКАЧВАНЕ НАГОРЕ

Докато играеше, Енгибар Енгибаров имаше славата на твърд и безкомпромисен защитник. Той тръгна към големия футбол от Спартак Варна, но направи име в Берое, Ботев Пловдив и ЦСКА. Ако беше останал още една година при „червените“, щеше да стане шампион, но предпочете офертата на елитния германски Бохум. По-късно премина и през Славия, завърна се отново в родното гнездо и излезе на втори гурбет в Германия, този път в Гройтер Фюрт. Като треньор Енгибаров е водил Дунав Русе, Спартак Варна и последно Витоша в елита. Работил е също и в Дубай. В интервю за Efirbet.com Енгибар Енгибаров разкрива защо футболните школи у нас вече не са ковачници на таланти, защо в българския футбол нямаме манталитета на сръбския и как могат да се оправят нещата.

Г-н Енгибаров, благодаря Ви, че приехте поканата ни за разговор. Директно към най-наболелия въпрос за родния футбол. Защо вече не произвеждаме футболисти, както преди?

– Причините са комплексни. Една от тях е, че в школите не се работи целенасочено и правилно с подрастващите за изграждането им като футболисти. Второ, в много школи търсят резултати, вместо да развиват качествата на талантите. Трето, не ги учат в ранна възраст на техника и тактика, което е основата.  

Но нали в Интернет вече има всичко за футбола и програми за занимания с таланти. А и имаме млади треньори с ценз?

– Имаме, но във всеки клуб е необходимо да си заложат програма и ясни цели за изпълнение, което не се случва. Освен това има и редица клубове по света, като Аякс например, които разполагат със силни школи, продават футболисти и се самоиздържат. Ако нашите клубове искат да произвеждат качествени играчи, да се запознаят с това ноу-хау на Аякс и други, и да го прилагат, не само да четат в Интернет.  

Смятате ли, че младите ни играчи са разглезени и нямат манталитет за голям футбол?

– Някои са такива, но не трябва да се слагат под общ знаменател. Като цяло обаче поколенията вече са различни. Преди години съществуваше по-голямо уважение и респект, и към учителите в училищата, и към треньорите в школите. Родителите на талантите също се бъркат в работата на треньорите и дават мнения, което не бива да се случва в един сериозен клуб. Много треньори на подрастващи нямат стимул, тъй като ако изградят футболист и после той направи име във водещ наш клуб, не получават финансово възнаграждение за свършената работа. Да не говорим пък, ако този футболист бъде продаден зад граница. Правилно ще бъде, ако в договорите на всички треньори в школите на клубовете фигурират клаузи, които им носят финансови дивиденти при създаването на подобни футболисти. Когато треньорът получи такъв стимул за един, двама, трима свои възпитаници, той ще изкарва и още, защото знае, че вложеният труд се отплаща и се чувства оценен.  

Как ще обясните една неприятна тенденция, която се случва с поколения наши таланти. Като деца и юноши блестят, и когато влязат в мъжете на 17, 18 или 19 години, изглеждат вече свършили с футбола?

– Това е строго индивидуално за всеки. Един талант като влезе при батковците, вече става мъж и започва да води социален живот. А животът у нас поднася редица изкушения и ако се поддадеш на тях, си обречен за футбола. Познавам много такива футболисти, които си похабиха таланта, защото бяха слаби характери. За мен е непонятно, след като сега младите много по-лесно могат да се наложат в състава, за разлика отпреди, когато имаше по-голямо качество и съставът се знаеше от №1 до №11.  

Много утвърдени футболни центрове с продуктивни школи вече не са на футболната карта. Но в замяна частните школи се роят като пчелите. Как това се отразява на футбола ни?

– С тези школи нещата малко се видоизмениха. Собствениците им вземат солидни такси, за да плащат наеми за терени, които използват, и да се издържат. Не смятам, че това е добре за футбола, след като нямаш своя база и целта е да привличаш колкото се може повече момчета, за да събираш колкото се може повече пари от такси, вместо да направиш ограничен подбор от най-талантливите и да се съсредоточиш върху работата с тях.  

Като казахте бази, не виждам да има такива у нас. Масова практика е да се правят маломерни терени и такива с изкуствена трева – едно, че излизат по-евтино, и друго, че са по европейски проекти.

– Тях може да ги има, но за голям футбол трябват футболни терени с прекрасна естествена трева. Футболист на поляна, асфалт или изкуствено игрище не се става.

Колко отбора в България имат европейска база, на която да правят футболисти?

-Лудогорец, Ботев Пловдив, Славия. Може да са още няколко, но пак ще са малко. С подобни бази, като на тези три клуба, или поне да се доближават до тях, трябва да разполагат всички професионални клубове и по-голяма част от аматьорските. Говорим за футболни бази – с футболни терени, зали за фитнес и възстановяване, хотелска част и т.н., а не за футболни площадки, изкуствени и маломерни терени.  

Г-н Енгибаров, стигнал ли е българският футбол дъното или продължава да копае надолу?

– Аз съм оптимист. Мисля, че оттук по-надолу не може и следва изкачване нагоре. Имам поглед върху детско-юношеския ни футбол и виждам, че разполагаме с талантливи изпълнители. Но съм чувал как някои млади играчи, ако бъркат, ги отписват, защото не ставали. Това е погрешно. Сърбите например, ако някой млад техен футболист греши, го тупат по рамото и му казват: „Браво, страхотен си“.  

Докога ще казваме „слабо първенство, слаб национален отбор“?

– Футболът ни ще стане конвертируем, когато всички станат едно цяло и си помагат – ръководители, треньори, играчи. Всеки от тях да се стреми да си върши по най-добрия начин работата и да си носи отговорността, а не да я прехвърля на другия.  

Г-н Енгибаров, правилните хора ли управляват футбола у нас, имам предвид временните шефове на БФС и членовете на Изпълкома?

– Аз не съм човекът, който трябва да дава такива оценки. Но е факт, че нещата във футбола ни не вървят и не се случват, както футболните хора искат. Щом е така, значи е необходима промяна и на най-високо ниво – футболът ни да се управлява от можещи и доказани футболни личности, сплав от младост и опит, и най-важното – да са единни.  

Вече е утвърден нов селекционер на държавния тим. Какво трябва да направят той и шефовете му в БФС, за да могат трикольорите да излязат от блатото на посредствеността?

– Шефовете на БФС трябва да дадат достатъчно време и възможности на новия селекционер, за да развие идеите си, и винаги да го подкрепят. Самият треньор пък трябва да бъде основната фигура в националния тим и съблекалнята, да вдъхва дух, кураж и вяра на играчите, които кани, и да успее да създаде желания от него игрови облик и колектив.  

Налага ли се националният отбор тотално да се подмлади. Чуха се мнения, че в него трябва да влязат едва ли не всички, които излизат от младежкия тим?

– По-точно е да се каже, че предстои обновяване на националния. Нормално е да се разчита и на повече момчета, които излизат от младежите, защото показаха добри неща в квалификациите, но не бива да се пренебрегват и по-опитните ни играчи с качества – такива, които досега бяха част от националния или ще бъдат повикани.

Експерт Efirbet
Източник: https://efirbet.com/engibar-engibarov-futbolyt-ni-stigna-dynoto-sledva-izkachvane-nagore/

 


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez