*

ДЯВОЛСКИ МЕТАМОРФОЗИ

|
ДЯВОЛСКИ МЕТАМОРФОЗИ

Илия Троянов
Специфичната ситуация в Източния лагер е в тясната обвързаност на комунистическите партии наследници и бившата Държавна сигурност, които продължават почти изцяло да владеят държавния апарат в България, както и онези групи и банди, които поради недостиг на понятийност биват определяни доста неточно като мафия. Самата представа за противопоставяне и борба между държава и мафия води в погрешна по
Ако обаче се тръгне от симбиозната обвързаност между двете, тогава много неща от всекидневието няма да изглеждат така странни и непонятни. Номенклатурата си създава чрез мафията дълга ръка, която в „демократичното" общество поема функцията, която в тоталитарната система беше присъща на репресивния държавен апарат. Мафията служи на легалния си брат, държавата, като плашило, което трябва да поддържа населението в страх и ужас, които да го хвърлят в ръцете на единствената власт, която се представя, че се бори с мафията, а именно държавата. Не случайно политиците най-редовно заклеймяват опасността от мафията като „най-сериозната опасност на цивилизованото общество", след това обаче много отзивчиво се отнасят към представителите на тази опасност.


Определението „мафиоти" подвежда към грешни заключения, ако се прави асоциация с някой сицилиански род или американски картел. Източноевропейската версия според случая бива толерирана от държавата, бива прикривана или подкрепяна; тя спокойно си функционира като държава в държавата. Всъщност се отнася за срастване на държавна власт и „организирана престъпност". Или казано по друг начин, това са двете страни на един и същ медал.

В средата на осемдесетте години секретните служби са били най-овластената организация в страната. Като големия брат КГБ в Русия също и българската Държавна сигурност (ДС) е била строго организирана, добре функционираща институция, разполагаща с неимоверно влияние. Не случайно първите адвокати на преустройството, Юрий Андропов, както и редица президенти на независими бивши социалистически републики произлизат от КГБ, без да говорим за Путин и путинци.

Многобройните тайни служители, събрали дългогодишен опит в шпионажа и не особено обременявани с традиционни задачи, предопределят водещата роля на Държавна сигурност в перестройката, още повече като се има предвид, че в голямата си част тя е творение на духовната им лаборатория.

Естествено, че българската Държавна сигурност още отрано е ловила дивеч в чужди гори, обаче тези излети се ограничават върху малък брой класически престъпления. В сътрудничество с турски дилъри тя прекарва наркотици на Запад и по този начин улучва два заека с един куршум: както упадьчният Запад да продължава да бъде тровен, така и да се натрупва крайно необходимата валута. Направени са преценки, че около три четвърти от определения за Западна Европа хероин и днес минава по така наречената балканска линия. Едва през осемдесетте години с разнообразните търговски задачи, които Държавна сигурност получава, тя надраства ролята си на репресивна шпионска и дилърска институция, превръща се в global player по финансовите въпроси и предоставя необходимите кадри за окупация на родната икономика.

Особено тясна е връзката между тайните служби и бандите, превърнали се в охранителни и осигурителни фирми. Една пенсионерка ми разказа за опита си в Министерството на вътрешните работи. Когато в един от безкрайните коридори чакала за потвърждение на това, че е политически преследвана, за по-малко от час покрай нея минали около десет въоръжени мъже в костюми, с тъмни очила и мобифони, чукали на вратата на някакъв служител, нахълтвали вътре и крещели на секретарката: „Кажи му, че еди-кой си го очаква, бивш колега съм му." Както се знае, гарван гарвану око не вади.

Властта и влиянието на Държавна сигурност е непроменлива константа във всички бивши източноевропейски държави. Манфред Китлаус, ръководител на специалната служба за борба с престъпленията на Щази в Германия, оценява размера на извършените от бивши сътрудници на Щази кражби за около 26,5 милиарда марки, при което сумата със сигурност е по-голяма, ако се вземат предвид обичайните официално необявявани цифри. Освен това той посочва тясното сътрудничество между групите на Щази и руските партньори.

Говорителят на чешкото Министерство на вътрешните работи Ян Шуберт заяви на една пресконференция, че действащите в неговата страна руски банди се управляват обикновено от кръстник, произхождащ от съветските кръгове на тайните служби или от икономическия елит. Той управлява група специалисти от армията и от КГБ. Между тях афганите (бивши бойци в Афганистан), както и експортьори поемат отговорността да сплашват. Групите притежавали висока степен на военна дисциплина и жестокост. Йерархията от комунистически времена продължавала да бъде поддържана: бандите от България, Полша или Румъния се намирали под командата на руската мафия, както по-рано местните тайни служби били на подчинение на КГБ.

Превъзходен пример за описаните взаимовръзки се среща в признанието на виенския електроинженер Дезилер Острогонац пред италиански съдия-следовател. Острогонац, формален изпълнителен директор на три търговски фирми във Виена, Будапеща и Прага бил изпълнителен помощник на полковника от КГБ Александър Кузин, който от централата си, намираща се в луксозна сграда на площад "Свети Стефан", със съдействието на секунданти като Острогонац управлявал огромна контрабандна мрежа в цяла Европа. Контрабандната стока се състояла от от суровини, до които в Русия имали достъп само високопоставени функционери: плутоний, уран и червен живак. Във Виена Кузин разполагал с петима стационирани там руски военни, между които зетят на бившия московски кмет Гаврил Попов. Острогонац дава следните показания: Истинските продавачи са агенти на КГБ, офицери от Червената армия и функционери от високите етажи на руското правителство...

Искам да изясня, че прикритата търговия със съветска военна техника е част от криминален заговор, който се одобрява и подкрепя от държавния апарат." По време на процеса става ясно, че един офицер от тайните служби, на име Борис, е отсядал във Виенското главно командване, като е имал една-единствена задача, а именно да определя комисиони за офицери, политици и мафиоти, които оказват подкрепа и осигуряват защита на тези сделки. Кузин не се занимава просто с контрабанда; той ръководи холдинг Kazin International, който, както се твърди, се представял от 57 фирми на Запад и 300 филиала и агенции в бившия Съветски съюз с общ оборот от 4,3 милиарда щатски долара годишно. В един излязъл през 1991 година проспект се твърди, че холдингът осигурява работа на общо 166 000 сътрудници, от които 46 000 на Запад, в „най-различни браншове". Българският двойник, с когото ни предстои да се срещнем, се казва Мултигруп.

Интересно е, че полковникът от КГБ във Виена управлява и фирмата IМРЕХ, филиал на българската фирма КINТЕХ, която от 1968 година - златната ера на ТЕХIМ -- търгува с оръжия и наркотици. Свидетелят Острогонац е дал също показания за връзки със Слусовице, една чешка кооперация, която между другото владеела селското стопанство и разполагала със собствена служба за сигурност, чиито сътрудници били предимно тайни агенти и бивши функционери. Така кръгът между номенклатура, Държавна сигурност и мафия се затваря, а също така и между Москва, Виена и София.

Бизнесмените, които се явяват като директори, мениджъри и съдържатели, естествено не са истинските собственици, те управляват парите и инвестициите като наместници на много по-голямо сдружение по интереси -тръст. Тяхната благонадеждност е подсигурена от дългогодишно сътрудничество, инстинкт за самосъхранение и чрез договори. Френските авторки Бланк и Лесник дават в книгата си Новата мафия пример на такова писмено споразумение:

„Аз, долуподписаният другар X, член на КПСС/БКП и тем подобни от..., членски номер..., се задължавам с настоящето, съзнателно и по собствена воля да стана доверено лице на Партията и съм готов да изпълнявам нейните заповеди, като зная, че те са секретни. Обещавам да пазя материалните и финансовите средства, които ми се поверяват, и да ги използвам в полза на Партията, и гарантирам незабавното възстановяване при първо поискване. Задължавам се освен това по всяко време и на всяко място да предоставям на Партията всички печалби, които са постигнати по време на стопанската ми дейност. Заклевам се да пазя в тайна поверените ми от упълномощените за това лица информации."

На някои документи още било написано: „В един екземпляр. Строго поверително. Да се изпълнява единствено въз основа на договореност с КГБ!" В течение на годините „Партията" сигурно е била подменена с някоя друга организация. Днес редовните екзекуции на бизнесмени и банкери по всяка вероятност могат да се сведат до това, че жертвите са нарушили този договор било то, че са отделили прекалено много за себе си, или че са отказали да върнат главницата с лихвите при поискване от институциите, които са ги наели като мениджъри или просто като подставени лица.



***



Писателят Илия Троянов е роден в София на 23 април 1965 г. Семейството му емигрира през 1971 г. в Германия, където получава политическо убежи­ще. Завършил е право и етнология. Живее известно време в Кения, Южна Африка и Индия. Троянов е носител е на литературните награди “Бертел­сман” (1997) и “Адалберт фон Шамисо” (2000), както и на Марбургската лите­ратурна награда (1996), отличен е с наградата за белетристика на Лайпциг­ския панаир на книгата (2006) и с Берлинската награда за литература (2007).

В България, за първи път след напускането й, се връща през 1989 г. Прави сериозни изследвания върху българския преход и през 1999г. издава в Германия книгата „Кучешки живот. Революцията менте – 1989“. На български език са издадени и книгите му „По пътя на Ганг“, „Събирачът на светове“ и „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“ (ИК “Сиела). По последното заглавие беше направен филм, който бе представен за първи път този месец на „София филм фест“. В програмата на филмовия фестивал участва и документалният филм на Илия Троянов „Напред, но нека никога да не забравяме“, който разказва историята на забравените борци срещу комунизма в България.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez