*

ДЯДО КАЛИНИК СТАНА НА 81 ГОДИНИ

|

На 11 март, когато Българската православна църква чества светителя Софроний – приемник на Паисиевото дело, Врачанска епархия и нейният кириарх – митрополит Калиник празнуват с голяма духовна радост деня на ангела-пазител на своя духовен диоцез. Светлият празник отбелязват и настоящи и бивши възпитаници на НУ „Св. Софроний Врачански” във Враца. Цялата общественост се прекланя пред родолюбивото дело на един от великите българи – политик, книжовник, духовен и народен водач във времето на жесток национален и религиозен гнет.          Два храма в епархията носят името му – един във Враца и един в гр. Червеун бряг. И двата свързани малко или много с усилията на архиерея, чиито личен празник съвпада с този на епархията.          Митрополитът на богоспасяемата епархия е дал монашески обет преди 52 години, а е избран за наш кириарх преди 38 лета. Доктор по богословие, почетен гражданин на Враца от 2004 година.          Получил блестящо образование по всички възможни степени, които църквата му е предоставила. Оспорваният му избор /с протекцията на ЦК на БКП/ през 1974 година е известен на мнозина, коментиран и одумван по всякакъв начин. Всъщност без Божията воля дори с протекцията на КПСС това не би станало.          Митрополит Калиник е имал възможности да бъде повече от това да бъде Врачански архиерей. Поне формално. Знайно е отдавна, че той е бил най-силната и динамична личност в Св. Синод до скоро.  А може би и сега. Разбира се, неформално. И съвсем съзнателно. Какво повече от това?          Митрополит Калиник е имал много възможности да живее в лукс, по-високи почести и далеч от неразбиращата психиката на клира българска общественост. Но митрополит Калиник избра Враца завинаги – във възход и нищета, обич и омраза, възхищение и завист, открито „Осанна!” и открито и скрито „Разпни го!”          Всеки човек има поне по един ангел – закрилник. Някои имат и по два. В мигове на печал и безнадежност Всевишният ни изпраща и няколко, може би много повече, отколкото можем да си представим.          Нашият архиерей със сигурност има обаче винаги и неизменно закрилата на ангела на Врачанска епархия – св. Софроний Врачански.          И като своя ангел-пазител той ще си остане загадка дори за тези, които дълго са били до него, споделяли са радостите и огорченията му, щастието и мъката, триумфа и хвърлянето на камъни по владишката корона. Небесната манна и гъбата с оцет!          Нищо не го е подминало за тези 52 години монашество, от които близо 40 – на митрополитската Врачанска катедра.          Един от малкото висши архиереи, който си създаде своя неформална школа – от духовни синове, но и последователи. Дори в църковните среди с позитивно чувство ги наричат „калиничета”.          Епископът е отговорен пред Бога за душите на пасомите си. На митрополит Калиник много е дадено и от него много се иска, според Божията повеля.          Може би няма друг митрополит, който да знае толкова много. Не само в областта на богословието, но и в областта на световните, национални и местни политически реалности и тенденции. Нещо повече – тези знания са плод на информираност не само от медии, но и от безброй непринудени и желани срещи и разговори, контакти и комуникации с различни хора – вярващи и невярващи, инославни, колебаещи се, изпаднали в заблуда, богати и бедни, целунати от съдбата и недолюбвани от нея.          Познания, знание…          А той и днес си остава загадка. Прекалено голям, силен и мъдър, за да можем да  обхванем всички щрихи на дейността му – културна, просветна,  духовна, чисто човешка. Неразбираем за нашите представи. Но вълнуващ се за нас епархиотите!          Митрополитът – загадка.          Като своя ангел – пазител  св. Софроний, когото ще разгадават столетията след битието му куп историци, филолози, църковни дейци скрил в неглижето на своите „страдания и грешност”, знаейки, че Бог всичко вижда, закрилникът на Врачанската епархия все пак не е могъл съвсем да скрие великите си дела от великата муза на историята Клио – пред която всеки велик и нищ един ден застава.          Днес Врачанският митрополит ще получи поздрави от близо и далеч – от всички краища на света.          За нас, на които той е като духовен отец, е щастие, че се опитахме и се опитваме все още да го опознаем. Веднъж преди повече от 20 години чувството ми на историк-рентген ме подтикна да му кажа полу на шега, полу наистина: „Владико, Вие сте много, много интересна, сложна и противоречива личност и аз може би един ден ще бъда сред многото, които ще пишат Вашата биография!”          Той нищо не отговори. С течение на времето, година след година разбирах и все още разбирам колко трудно ще ми бъде да го сторя. И  вероятно няма да мога. Прекалено сложна, над моите духовни хоризонти /според думите на Йоан Екзарх/ е неговата вселена. Някога просто съм се надценила. Не можеш да обхванеш времето, вятъра, бурята, тътена, тишината, музиката и покоя с перото си току-така. Някой друг може би ще успее. Не и аз. Но ние, които малко или много се наричаме „калиничета”, приехме и приемаме от него еднакво и прошката, и наказанието. И милостта, и страданието. И близостта, и дистанцията. Мълчанието и надеждата. На многая и благая лета Високопреосвещени владико!   Наташа Войкина


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца