Сред наброзките за състава на новия кабинет се подредиха както идеята за правителство на споделената отговорност между партията на Борисов, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, така и концепцията за нещо средно между програмен кабинет и коалиция между двете десни формации, с гарантирана парламентарна подкрепа от страна на националистите. Ако първият вариант поставя чисто идеологическия въпрос как държава, претендираща да достига европейските стандарти, може да бъде управлявана официално от коалиция с националистическа партия в нейния състав, то вторият очертава някои структурни неясноти. Например - ако управлението бъде скрепено не с коалиционно, а с програмно споразумение (каквато теза лансира Румяна Бъчварова от ГЕРБ), няма ли да стане така, че от това да не произтича отговорност, а само консумация на власт? Какво ще представлява въпросната полукоалиция-полупрограмен кабинет - управление на малцинството между Борисовата партия и Реформаторите, с гарантирана парламентарна подкрепа от страна на Патриотичния фронт? Как ще се взимат решенията в подобен формат и кой ще е отговорен за тях?

Завоят

Ден преди свикването на парламента лидерът на ГЕРБ не изневери на стила си и направи изявление, което не само обърка аудиторията, но и зачеркна очертаваните от неговата партия опции, за които до вчера беше ясно, че са синхронизирани със самия него.

Към неделя сутрин лидерът на ГЕРБ вече не приемаше формулата за правителство с програмна подкрепа, но без участие на представители на подкрепящите партии, каквато договорка бе постигната в четвъртък с Патриотичния фронт (ПФ). Изявлението му предизвика изненада, защото след преговорите с ПФ Румяна Бъчварова от ГЕРБ се беше застъпила за тази формула и беше заявила, че ГЕРБ приемат подписа под програмата като коалиционен ангажимент и че именно такова програмно споразумение ще бъде подписано и с Реформаторите. А и с останалите евентуални участници в бъдещия кабинет.

Недоволен от такъв вариант, Борисов анонсира друг тип управление - „безотговорно“ правителство по модела „Орешарски“, в което влизат всички парламентарни формации със свои експерти. Тази изпълнителна власт трябва да изкара до юли догодина, след което да се проведат избори 2 в 1 - за парламент и за местна власт.

Борисов: "Не виждам по-дълъг мандат от 1 юли"

Сформирането на правителство от експерти на всички партии, които от своя страна да гарантират безусловна подкрепа за решенията в парламента, не е някаква нова идея на Борисов. Макар сега да изтъква тази конструкция като краен вариант, той я лансираше методично още преди изборите. В кампанията за вота лидерът на ГЕРБ на няколко пъти обясни, че е редно партиите „да седнат и да се разберат“. Както тогава, така и сега не е ясно по кои въпроси трябва да бъде постигнато разбирателство. Но е ясно, че с такъв формат Борисов се опитва да конструира управление без парламентарна опозиция. Или иначе казано - кабинет, подкрепян от почти всички партии в парламента.

Без опозиция и без ясна отговорност

„Ще имаме планово мнозинство, което да нараства" - така заместник-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов описа парламентарната подкрепа, която партията му е договорила с останалите политически сили. Изявления на почти всички формации, без „Атака”, подкрепят косвено думите на Цветанов. Така например БСП обяви, че остава в опозиция, но това не означава, че няма да подкрепя важните решения. От ББЦ и ДПС вече гарантираха, че ще гласуват с ГЕРБ - всеки по свои причини. Движението за права и свободи, защото отчете голяма прилика с вижданията на Борисов, а партията на Бареков, тъй като искала да спаси управляващите от зависимости в парламента. И формацията на Георги Първанов обяви готовност да партнира на бъдещото управление. Патриотичният фронт дори иска да подпише програма за управление, а Реформаторите желаят да си поделят отговорността с ГЕРБ и да влязат в кабинета.

С оформящата се парламентарна подкрепа „по интереси“ Борисов би могъл да състави дори истинско правителство на малцинството, което да се закрепи във властта с 84 народни представители. Но зад странните му движения прозира съвсем друга амбиция - правителство, доминирано от ГЕРБ, което да не носи отговорност за решенията си, а просто да консумира властта с вечното оправдание, че няма мнозинство.

Удивителното в случая е не, че някой иска да управлява с полупрограмен-полукоалиционен кабинет на малцинството, който въпреки странната си дефиниция ще получава мащабна подкрепа в парламента, а че такава форма на управление се оказва приемлива за фрагментираното Народно събрание. Впрочем, тази формула е възможна именно заради фрагментираното Народно събрание.