*

ДОБРЕ ДОШЛИ В 1984-ТА

|
ДОБРЕ ДОШЛИ В 1984-ТА

Събитията в политическия ни живот се повтарят с удивителна точност - едни и същи лица, реплики, действия. Времето губи значение. Като в антиутопия

Диян Божидаров
Сега

Виден управленски кадър грабва микрофоните и назидателно наставлява: "Вижте колко много коли има по улиците! Който и шофьор да питате, ще каже, че едва свързва двата края. Много се извинявам, но при тоя скъп бензин да караш кола и да носиш няколко джиесема на колана... Как става това? Имаме най-ниските данъци. Ръстът ни е два пъти по-висок от средния за ЕС. Германия и Франция ни завиждат".

Публиката немее, подсмихва се, плюе в пазва и унива. Кой изрича горните думи? Не, не е Бойко Борисов. Казва ги министърът на икономиката Петър Димитров. Годината е 2008-а, предизборна. Димитров и други флагмани на тройната коалиция обикалят страната за повдигане духа на българина.

2012-а отново е предизборна. Високият дух на българина пак е жизненоважна задача. Бойко Борисов

я решава с всекидневни тиради

"Бюджетният ни дефицит е 1.2%, инфлацията е 0%. Единствените други страни от ЕС, чиято икономическа ефективност е близо до нашата, са Дания и Финландия", реди генералът. Заместникът му Дянков добавя: "По-добре сме от Германия по бюджетен дефицит". А по спестявания сме абсолютен номер едно. "Хората казват: Бедни сме, ужасно мизерстваме. А в същото време имат влог от 100, 200 или 50, 40, 30 хиляди лева. Така че донякъде високите лихви, лихварството е точната дума, това е най-мързеливото нещо, то е най-непродуктивното", гръмко обобщава Борисов.

Тогава и сега правителството се пъчи с цифри, а в реалния живот загиват фирми, отрасли, съдби. Живеем в антиутопия - държавите, "които ни завиждат", ги има и ги няма. Реално не съществуват, но фигурират ежечасно в пропагандните хроники.

Ако някой след векове сглобява историята на нашето време и си служи с думи на първите ни държавници, ще сметне, че народът е тънел в благоденствие - доволен и виновен. В очите на властта той ползва коли, телефони, трупа лихви, но е винаги мрънкащ неблагодарник.

Яне Янев е звездата на праймтайма. Носи папки, громи корупцията, мачка лошите.

Портите на телевизионния рай

магически се отварят пред него. Яне е цветист, пъргав, трябва да изкара хората от унинието, но по-важното - да влезе в парламента. Годината пак не е 2012-а, 2008-а е. Някой мощно тика Янев напред. Кой? Отговорът идва година по-късно - БСП.

"Кой реши, че създаването и поддържането на РЗС ще ни помогнат", пита на пленум социалистът Румен Овчаров. Здравото рамо на управляващата тогава БСП, или поне на среди в нея, разплита много мистерии. Като например как така опозиционерът Яне получи квота в ЦИК (имаше една нова партия БНД, която също като РЗС бе регистрирала парламентарна група, но не получи квота).

Днес Янев пак е във вихъра, реди коалиция с аптекаря Марешки. В услуга е на управляващата партия, която този път се казва ГЕРБ. Политическите инженери дори не си правят труд да измислят нов говорител на Министерството на истината. Янев все пак е поизхабен, в борбата срещу унинието принос ще даде и Марешки.

Ахмед Доган разпалва етнически страсти. Огражда турците, плаши българите. Годината пак е 2008-а, есента. "Мъжката секретарка" Ахмед Емен е намерен мъртъв в Сарая. Доган е нервен, с остри изявления насажда страх и разделя обществото. Държи изкъсо своя парцел, не изпуска и националистическия (мистерията с псевдопатриотите също ще се разплете някой ден). Доган вече е разпалил страстите с прозрението "купуването на гласове е европейско явление". В 2012-а ДПС отново изправя българи срещу турци.

Историята с ген. Делов е само началото

Ще има и други. Както през 2004-та, също предизборна. Тогава Доган върна на президента Първанов ордена "Стара планина". Поводът бе награждаването със същото отличие на проф. Васил Мръчков, главен прокурор по време на възродителния процес. В добавка, за да не изгасне етническият огън, ДПС сложи съчки и в "дискусията" за изграждане на паметник на Вейсел паша под Шипка.

Доган, минаващ за най-големия мъдрец в българската политика, е предвидим. Непосредствено преди вота през 2005 г. "изпусна" в "Шоуто на Слави" репликата: "ДПС върти обръчи от фирми". Непосредствено преди вота през 2009 г. "се изтърва": "Аз разпределям порциите в държавата". Каквото и да каже, гласовете за ДПС не намаляват. Но гласовете анти-ДПС се увеличават и разпределят в зависимост от конюнктурата. Какво ли ще "изтърве" Доган догодина?

Но да се върнем в настоящето. Най-големият проблем за правителството на ГЕРБ е Европейската комисия. Най-големият проблем за тройната коалиция през 2008 г. също бе Европейската комисия. Един представител на бившето управленско статукво влезе в образа на алтернатива - Бойко Борисов. Представител на бившето статукво и сега влиза в образа на алтернатива - Меглена Кунева.

Мнозина повярваха на Борисов, по-малко сега ще се доверят на Кунева. Но това не е важно. Важното е, че времето няма смисъл. Живеем в 1984-та. Годината на Оруел, в която истината няма значение. Дори сценарият няма. Две плюс две е равно на пет.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez