*

"ДНЕВНИК" ИЗГОНИ НАЙ-ДОБРАТА СИ КОМЕНТАТОРКА - ЛЮБОСЛАВА РУСЕВА. ЗАЩО?

|
"ДНЕВНИК" ИЗГОНИ НАЙ-ДОБРАТА СИ КОМЕНТАТОРКА - ЛЮБОСЛАВА РУСЕВА. ЗАЩО?

Иван Бакалов
http://e-vestnik.bg

Най-добрият автор на вестник „Дневник” - Любослава Русева - вече работи в списание „Тема”, прогонена от новото-старо ръководство във вестника. Не, тя не е уволнена. Методите да изгониш един неудобен журналист са по-перфидни.

След като хартиеният „Дневник” спря да излиза, вместо него се продава за 1,50 лв. един тъничък розов свитък от бизнес-новини, които едва ли интересуват дребния, средния или едрия бизнес у нас. Главен редактор е Иван Бедров. На „Дневник”, който излиза само в интернет, главен редактор е бившата маркетинг директорка на издателската група „Икономедия”, …как й беше името?

Какво е станало, че „Дневник” да се лиши от най-четения си автор? Да, в интернет може лесно да се установи, че коментарите на Любослава Русева надхвърлят по брой посещенията на останалите автори във вестника. Случаят е показателен. Очевидно за един вестник става проблем, ако в него излизат критични коментари срещу правителството, премиера и т. н. И това при положение, че Русева пишеше иносказателни притчи, като по времето на Тодор Живков. За да не каже директно нещо за премиера.

За нея нямаше личности табу - няма Първанов, няма Борисов, няма Плевнелиев или Станишев (виж тук и тук всички статии). Както и трябва да бъде с един истински коментатор. Както и трябва да се държи една медия. Но не. Вестникът си решава проблема, като гони журналиста. И издателите си мислят, че това ще остане незабелязано, и всичко ще си върви както е било, те пак ще са уважавани издатели. Няма как да стане. Това е позор и за издатели, и за шефове в такъв вестник.

Механизмът на изгонването - Русева първо е преназначена като репортер. Допреди това, освен че е автор, включително на редакционни коментари, е била редактор на страници всеки ден. Както е известно в „Дневник” съкращаваха хора на два пъти, също и на два пъти намалиха заплатите на журналистите общо почти наполовина.

Затова на можещите редактори там им се струпва много работа. Но става „реорганизация”, както казваха при Тодор Живков, и Русева е направена репортер. Тя ходи и пита за какво да пише. Главният редактор на хартиеното издание няма време да й обясни. Или не знае какво да й обясни. Мотаят я, не искат да пише коментари. Има един единствен нейн коментар за ноември - за партия “Атака”.

Впрочем, „Дневник” тази есен спря редакционните си коментари и авторските коментари на всичките си колумнисти - Георги Господинов, Александър Андреев, Юлиан Попов и др. Сега, на 7 декември, като отвориш секцията анализи във вестника, стои редакционен коментар от 3 ноември и коментар на Бойко Пенчев от 19 октомври със заглавие „В сянката на Кобург-Гота” - избран като подходящ за сегашните избори…

Човек ще каже - ама те правят икономии. Да, току виж им повярва някой. Пък и колумнистите не са на щат във вестника. А да изгониш автор като Русева, който работи в „Дневник” от основаването му, е съвсем друго.

Бедата идва оттам, че издателите на „Дневник” не са издатели. Това не са хора, които печелят парите си от медии. Те имат друг бизнес. И поради това превръщат вестника си в инструмент за другия бизнес. Щом трябва, ще се подмазват на властта. Кой е издателят на „Дневник” и „Капитал”? След всички врътни и прехвърляния на собствеността на някакви не знам какви бизнесмени, това е пак Иво Прокопиев.

Ясно е като бял ден на всички журналисти във вестника, и не само на тях. И Иво Прокопиев не иска да е неудобен на властта. Той пак се е сближил с Бойко Борисов, както се извъртя например и Яне Янев. Борисов иска да има сателити, за да се закрепи. И те не чакат дълго покана. И понеже бизнесът в България иска да е добре с властта, защото тук се печели от нея, колко му е да си нагъзиш вестника на Борисов? Сякаш се чува добре познатия глас на премиера: „Добре де, ама тая там, дето ‘се пише против мене, аре малко се спрете…”

И резултатът е, че т. нар. издател на „Дневник” изхвърля един журналист, независимо, че е име. Накрая официално заявили на Русева, че може да остане във вестника с намалена заплата и с неясни функции. Перфидна покана да си ходи. И тя си отишла, разбира се.

Къде може да отиде един журналист при такава ситуация? Избор няма, при толкова много вестници. При Батков в „Стандарт”? Ммммм, чудно. При Пеевски в „Телеграф”, „Монитор”, „Всеки ден”, „Уикенд” и др.? Направо супер. При Любомир Павлов и Огнян Донев в „Труд” и „24 часа”? До един всичките се навеждат на властта по грозен начин и мачкат журналистите. Лъскат обувките на Борисов, за да им даде бакшиш. И за Пеевски има, и за Батков, и за Прокопиев.

Всичките до един не са никакви издатели. Те си гледат бакшишите. И са недостойни хора. Дори само заради изгонването на Русева Прокопиев се нарежда в първата редица с останалите псевдоиздатели. Няма уважение за такъв. (Впрочем, в някои европейски страни законодателството не позволява хора с друг бизнес да издават вестници).

Независимо от случая, „Дневник” пак е най-четеният вестник в интернет, пак се опитва да прави професионално новини. Но навеждането е очевидно и това го прави още по-коварен вестник. Например новината от Шуменския съд, където подсъдим разкри тъмни неща от миналото на Борисов, не беше публикувана от „Дневник” (както и от нито един от изредените горе вестници).

В България вестниците крият новини. С всичките резерви към такава новина, тя трябва да се каже, после да се коментира. Още повече, че съвпада с други подобни новини от предишни години, и дори от Белградския съд. Но, както и да е - това е само един пример.

Журналистите в България ги мачкат, мачкат и професионализма. Това са българските т. нар. издатели.

Само островчета на свободата останаха в печата - вестник „Сега”, който също има издател от друг бизнес, но се държи достойно и не използва вестника си за бърсалка на Борисов. Опозиционно се държи „България Днес” (въпреки всички резерви като към жълт вестник) и седмичникът „Ретро”. И, разбира се, войнствено настроеният към правителството „Галерия”, също жълт вестник.

Дори в интернет не са много примерите като „Медиапул”, които не са обслужващи правителството. Но поне има блогове, сайтове.

И се получава така, че единствените издатели, на които това им е основен бизнес, са Недялко Недялков, Тошо Тошев и Валери Запрянов (последните двама са издатели на сп. „Тема” и на бъдещия всекидневник “Преса”). Издателят на „Шоу” също е вестникар, това също се води вестник, но, както личи по съдържанието му, май вече друг му е издател. (И опитите на Блъсков да бъде издател продължават, но той пък е съвсем далеч и вън, и по-добре). Та затова остават кажи-речи само трима истински издатели…

Ти да видиш - да ти стане симпатичен Тошо Тошев, един от убийците на свободния печат…

ПП. Още един оригинален и много четен автор седи без работа, защото някак не се вписва във вестниците на псевдоиздателите - Стойко Тонев, по-известен като Тони Филипов, д-р. Сега такива автори като него, Люба Русева, Веселина Седларска, Цветозар Томов, човек може да ги чете тук - reduta.bg.

Как всички тия т. нар. издатели не разбраха, че не всеки иска като тях да се надува и да се прави на медиен магнат, че парите не са критерий за професионален успех, и че има журналисти, които просто си обичат професията и искат да пишат свободно, а не да печелят пари или да слугуват.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца