*

ДНЕС ЛЪЖЕМ НА ВОЛЯ

|
ДНЕС ЛЪЖЕМ НА ВОЛЯ

Празникът се ражда в древен Рим
Първи април е денят, посветен на хумора и шегата. Едни приписват раждането на празника на древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували Празника на глупаците. Има и друга версия – на неаполитанския крал Монтерей му поднесли по случай спирането на земетресението риба.

След година владетелят поискал точно същата риба. Такава не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април.

В различните страни Денят на смеха носи своя национален колорит. Във Франция наричали този обичай „априлска риба“. Произходът му свързвали с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се пренесе началото на годината от 1 януари на 1 април. На следващата година много от поданиците на краля изпратили на своите приятели новогодишни поздравления и подаръци през април – в знак на протест или оставайки верни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието „априлска риба“ е напълно достойно за подобни шеги. Традицията още е жива.

В Англия 1 април е Ден на всички глупаци. От полунощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки може да се шегува, надсмива, разиграва своите приятели и познати. Този, който се хване на въдицата, е посрещан със смях и викове: „Априлски глупак!“ Една от най-големите първоаприлски лъжи, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици английски джентълмени и лейдита получили покани да отидат на „ежегодната тържествена церемония по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април“.

Във Финландия Денят на шегата и лъжата е градски обичай, но се е разпространил и сред селяните, попивайки самобитния хумор на селските ергени. Свързан е със стария селски обичай да пращат децата да изпълняват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа – когато се мели зърното, колят животните. Пращали децата до съседния двор да вземат несъществуващ инструмент – стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите уж си „спомняли“, че са дали инструмента на друг, и детето тръгвало към следващия двор.

В Германия и Австрия смятат 1 април за нещастен ден, а хората, родени на този ден, за хора без късмет. Според преданието в този ден бил роден Юда предателят и именно на 1 април сатаната бил низвергнат от небето. В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни навън. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да изпълняват неизпълними заръки (например да купят от аптеката мас от комар).

В древността първи април отбелязвали само ирландците. Дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първия му ден Ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина „ще се хванат”, когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за „зелен хайвер“, но такава е традицията.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez