*

ДИРИГЕНТИ С ПАГОНИ

|
ДИРИГЕНТИ С ПАГОНИ

Бившата политическа полиция от Шесто управление на ДС се превръща в антимафиотска служба

Йово Николов
Капитал

"Вие знаете, че аз храня специални симпатии към др. Мусаков (последният началник на Шесто управление на Държавна сигурност), тъй като ние сме работили заедно в ЦК на комсомола, живели сме в един и същ дом, в един и същ блок на "Я. Вешин", познават се семействата ни, някъде към 30 години, казва Петър Младенов, последният генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на среща с колегиума на МВР на 25 ноември 1989 г.

Дайте да видим какво да правим с управлението (Шесто). Не е ли правилно, Антоне (Мусаков), да обявим сега, че колегиумът е решил, че ще се разпуска управлението. Нашата линия е ясна какво значи разпускане. На негово място ще бъде създадено управление от хората, които са работили тук. Ние никой няма да изгоним. Всичко ще си остане и т.н. Да създадем едно управление по подобие на съветските другари... Шесто управление ще се подчини на контраразузнавателна дейност и гарантиране правата и свободите на гражданите", казва още Младенов на колегиума на МВР.

Това е откровението на другаря Петър Младенов в първите месеци на промените. Тогава народното недоволство сочеше с пръст Държавна сигурност като виновник за 45-те години репресии. БКП, чийто генерален секретар беше Петър Младенов, умело използваше това, за да прехвърли вината върху "железния юмрук" на партията.

В архивите, които бяха публикувани от комисията по досиетата в специален сборник "ДС и краят на тоталитаризма", има много любопитни данни какво са мислили висшите партийни дейци на БКП за реорганизация на ДС и как лицемерно са говорили.

Защо е важно това? Защото в годините на прехода трайно се настани мнението, че той е бил дирижиран от ДС и че е съществувал таен план, при който ченгета от бившите комунистически служби са продължили да контролират живота ни и са дирижирали създаването, развитието и покровителството над организираната престъпност. Това е много удобно и ефектно обяснение, но за съжаление обяснението на промените не е толкова еднопластово, което го прави отчасти невярно.

Ето какво пише един от много добрите познавачи на историята на специалните служби д-р Георги Кръстев в книгата си "Разузнавателните служби на България": "В структурно отношение промените в системата на ДС, осъществени през първите четири месеца на 1990 г., разкриват не само липсата на концепция, но и известна хаотичност на действията - някои управления са закрити, без да се посочва дали имат приемник, други са закрити с посочване на структура, в която се преобразуват, трети са прехврълени към други ведомства, четвърти не са закрити формално, нито пък са легално преобразувани, но в същото време се създава служба, която изцяло им съответства във функионално и кадрово отношение."

Тази констатация е част от ключа защо специалните служби на България се оказаха толкова неефективни в борбата със зараждащата се организирана престъпност и често бяха не пречка, а неин проводник в годините на прехода.

Всъщност основните дискусии за реформата в ДС веднага след пленума на ЦК на БКП на 10 ноември, на който беше свален дългогодишният диктатор Тодор Живков, е как да бъде закрито Шесто управление на ДС, политическата полиция на БКП, но да не бъдат уволнени хората от него. На цитираната среща на Петър Младенов с колегиума на МВР се взима

Решение за разформиране на Шесто управление на ДС

но не става ясно какво се случва с него. Затова на 4 декември 1989 г. има ново съвещание в МВР, на което се прави предложение за създаване на Управление за защита на социалистическия конституционен строй и разформироване на Шесто управление на ДС. Но това не става.

На 5 януари 1990 г. е закрито Шесто управление на ДС с решение №2 на Министерския съвет. След три седмици в следващото разпореждане на МС се казва, че част от щата на това управление трябва да се използва за създаване на самостоятелна структура - Пресцентър на МВР, който обаче е с ранг на самостоятелен отдел по държавна сигурност", пише д-р Кръстев в цитираната книга. В същия документ се закриват Второ главно управление и Четвърто управление на ДС и се създава Национална служба за защита на конституцията (НСЗК). Към нея се приобщават и някои отдели от Шесто управление на ДС, основно свързани с тероризма и национализма.

На 20 януари в МВР се провежда отново колегиум на ръководството, където се обсъжда създаването на НСЗК. Странното в публикуваните документи е, че един-единствен път се споменава терминът организирана престъпност и в друг

терминът българска мафия.

Какви са хората, с които ще се защитава конституцията на България, става ясно след две години от справка, поискана от президента Желю Желев, публикувана в същия сборник документи за ДС - от общо 908 служители на трите управления на ДС в НСЗК остават 581.

Към онзи момент средната възраст на състава на НСЗК е 41.5 години, а над 50% от служителите имат повече от 10 години стаж в Държавна сигурност, 97 от тях са минали курсове за подготовка в КГБ, 570 офицери са минали подготовка във Висшия институт "Георги Димитров" в Симеоново, сочи справка за числеността в НСЗК от 7 септември 1990 г.

В книгата на Момчил Методиев "Машина за легитимност" са посочени отделите във Второ главно управление на ДС. От тях разбираме с какво са се занимавали тези хора, които са останали на работа в НСС, както се прекръщава НСЗК: "водене на контраразузнавателна работа по дипломатическия корпус на капиталистическите страни, работа по туристи, транзитни и други чужденци от капиталистическите страни, временно пребиващи в страната, разработка на български граждани, заподозрени в шпионска дейност,

Борба с изменници на родината

проверка на граждани, излизащи в чужбина, контраразузнавателна работа в промишлеността, селското стопанство и търговията, транспорта и съобщенията, вражески елементи из средите на младежите, интелигенцията, духовенството, членове на бившите опозиционни партии, бивши членове на буржоазни и фашистки партии и организации, за издирването на анонимни документи..." Излиза, че повече от половината от служителите на новото контраразузнаване са обучени в борба с идеологическия враг и не са наясно с новите приоритети на службите за сигурност.

Или както казва мадам М в един от популярните филми за Джеймс Бонд: "Колко ми липсва студената война." Между другото авторът на тези редове през 1996 г., 6 години след трансформацията на Второ главно и Шесто управление на ДС, се запозна с един доклад на НСС, в който беше направено разследване и съвсем сериозно се твърдеше как чуждите вражески централи (основно ЦРУ и немската БНД), действат на територията на България през фондации като "Отворено общество", "Фридрих Науман" и др. Вярно е, че тогава на власт беше правителството на БСП, но да не разбереш 7 години след промяната, че

Студената война е свършила

е показател за манталитета на служителите от ДС, които някак си се оказаха на работа в демократична институция. Какво обаче се случва с Шесто управление на ДС. Според д-р Георги Кръстев част от тях е трябвало да оформят пресцентъра на МВР.

Според о.р. полк. Продан Проданов, който по това време работи в пресцентъра на МВР, твърдението, че част от тях биват преместени в пресцентъра на МВР, не се случва. "Не помня в пресцентъра да са дошли хора от Шесто управление на ДС, разказва той днес. Ние се водехме на щат на ЦИОУ, което се водеше Седмо управление на ДС, казва той.

През 1991 г. се създава Централната служба за борба с организираната престъпност. Със сигурност към нея започват работа служители на Шесто управление, които са се занимавали с трафика на културно-исторически ценности.

"Оперативните работници от тази група са сред малкото, които оцеляха в разпиляването на ДС след 10 ноември, пише последният шеф на Шести отдел на Шесто управление кап. Димитър Иванов в автобиографичната си книга. "Кирил Христосков и Дафин Маламов от Шести отдел и Валери Спасов и Бойко Николов от Първи отдел продължиха същата работа в НСБОП." Всъщност в онзи етап от развитието на българските служби, както стана ясно по-горе, под понятието организирана престъпност се разбираше именно търговията и трафикът с културно-исторически ценности.

"Идеята за създаване на службата за борба с организираната престъпност се зароди в Софийско градско управление в началото на 90-те години във връзка с промените тогава и истерията, която се разви за Държавна сигурност, разказва в интервю за Focus-news.net Любен Левичаров, самият той бивш служител на ДС. Тя бе повдигната от ръководни служители на БКП в лицето на Андрей Луканов и някои други.

Тогава ген. Георги Ламбов (първи зам.-началник на Софийско градско управление към ДС) предложи да направим служба за борба с организираната престъпност.

Първата стъпка беше да уговорим политическите сили

те бяха вече факт. В Софийско градско управление се създаде отделение за борба с организираната престъпност и аз бях първият му началник. Говорим за 1990 г. Там влязоха мои офицери от Държавна сигурност, офицери от Криминална и от Стопанска милиция тогава (сега Икономическа полиция). Искахме да изградим БОП като специална служба. До този момент такава беше само контраразузнаването в състава на Държавна сигурност. Затова искахме да доминират хора от ДС, докато се разбере как трябва да се работи. (…) Обаче при БОП-а какво се получава? Няма този дълготраен ефект, но ако определя, че Х е шеф на групировка, докато той е жив и има връзки, аз трябва да работя, за да държим генезиса, постоянно трябва да бъде на разработка и следователно трябва да има някакъв резултат от нещата. Само да го гледаме и да му се възхищаваме, че прави пари, не става. Това нещо го нямаше дотогава и ние тръгнахме да възпитаваме служителите", припомня си началото Любен Левичаров.

Той става директор на ЦСБОП през 1994 г., когато главен секретар на МВР в служебното правителство на Ренета Инджова става друг генерал от ДС - Георги Ламбов, който остава и в правителството на Жан Виденов.

Дейността на Централната служба за борба с организираната престъпност е заявена в закона за МВР на тогавашния министър Христо Данов от 1 юли 1991 г., където пишеше, че всяка служба трябва да си направи собствен закон. Иначе за рождена дата на ЦСБОП се смята 13 февруари 1991 г.

Оттук нататък двете специални служби на МВР ще се настъпват по краката и ще се прескачат по разработките повече от десетилетие.

Защо беше битката между тях – на двете служби им е вменено да използват специални разузнавателни средства, да подслушват, филмират, да събират "чувствителна" информация, без тя да служи за образуване на предварително производство. Контролът на двете служби даваше възможност да се отваря "чадър" над престъпни схеми и контрабандни канали; да се генерират компромати, с които да се притискат и изнудват политически опоненти заради икономически интереси.

Още повече че до 1997 г. двете служби се ръководеха по вътрешни, по подразбиране скрити от обществото, инструкции и без закон. Причината е в препокриването на функциите на ЦСБОП и НСС, които, въпреки че бяха изчистени със Закона за МВР от 1997 г., продължаваха да воюват повече помежду си, отколкото с престъпността (двете служби споделяха една сграда на бул. "Черни връх", но

Преходните врати между тях бяха заварени с години

Ето какво добавя бившият директор на ЦСБОП Любен Левичаров: "По времето, когато създавахме службата за БОП, нямаше законово уреждане на приватизацията, проституцията, хазарта. Ние обаче създадохме такива направления, за да ги наблюдаваме. На БОП-а му дадохме освен разузнавателно-информационна дейност и оперативно-издирвателна. Оперативно-издирвателната дейност на полицията и на специалните служби се различава... по отношение на контрабандата - не съм съгласен БОП-аджиите да търчат и хващат едни камиони – това, че не са обмитени, е работа на митницата. Организацията трябва да се хване. Както беше при Самоковеца..."

Точно разследването срещу Константин Димитров–Самоковеца обаче не е най-добрият пример за работата на станалата впоследствие ГДОП. Защото антимафиотите, които разследват контрабандата на Самоковеца, бяха сложили чадър над контрабандиста и неговия брат, като бяха обявили, че работят по разкриването на схемите им, но всъщност ги пазеха от колегите си и другите служби.

Четирима души бяха принудени да напуснат

отдела за контрабанда, след като Национална служба "Сигурност" беше попаднала на техни ходатайства при друго разследване. И то далеч след като дейността на двете служби беше регламентирана в Закона за МВР.

И ако в работата на НСС има допирни точки с това, което са работили офицерите във Второ главно управление на ДС, то работата на ЦСБОП по организираната престъпност е на доста самодейно ниво, поне през първите години на съществуването на службата. Защото, освен че т.нар. БОП-а е създаден от бивши служители на Шесто управление на ДС, и неговите директори (с едно-единствено изключение) до 2008 г. са също бивши служители на ДС. Същото е съотношението и при директорите на НСС с тази разлика, че при вливането й в Държавна агенция "Национална сигурност" тя отново беше оглавена от бивш служител на ДС - Петко Сертов.

От близо 6000 проверени ръководни кадри в МВР от комисията по досиетата
1300 се оказаха бивши служители на ДС

Това означава, че всеки четвърти началник и в момента се е учил да се бори с идеологическия враг, а не с организираната престъпност, контрабандата, тероризма и асиметричните заплахи на сигурността.

Дали сянката на Държавна сигурност лежа близо 20 години над борбата с организираната престъпност и дали тя е една от причините за слабите резултати, скандалите, политическите чадъри? Със сигурност да. Но имало ли е дирижиран преход и проектирано кукловодство върху силовите структури от ДС – съмнително е.

Факт е, че през тези години много от силовите групировки или герои на прехода намираха своите покровители в антимафиотските служби, понякога те стояха и на самите върхове (като например Иван Иванов-Рилски, който беше уличен във връзки със сикаджии и алкохолни бизнесмени). Но сценарий за инфилтриране на престъпни структури в българското общество едва ли е съществувал.

Българската организирана престъпност не е създадена от ДС. Но бившите ченгета я наблюдаваха с нездрав интерес и благодарение на позициите си в новите служби й разпъваха чадър. Просто за да ги закрилят и да превръщат една силова власт във финансова мощ.

* Материалите по темата са част от проекта "Българската организираната престъпност и специалните служби по времето на прехода" с подкрепата на "Отворено общество". Изказаните становища и мнения са отговорност на авторите и не отразяват непременно мнението и политиката на институт "Отворено общество", София.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez