*

ДЪРЖАВАТА ИЗПАДНА В ЕВРОПАРАЛИЗА, ДОКАТО Я ИЗРИТВАТ ОТ ЕС

|
ДЪРЖАВАТА ИЗПАДНА В ЕВРОПАРАЛИЗА, ДОКАТО Я ИЗРИТВАТ ОТ ЕС

Избутването на България в периферията на Европа се посреща с безразличие от правителството на Борисов

Светослав Терзиев
Сега

Спомняте ли си, че България беше член на Европейския съюз? Даже настояваше да е пълноправен член. Вече не е. Отвя се към европейската периферия, която западноевропейците по стар навик наричат Ориент.

Най-забележителното в тази трансформация е, че правителството на Гражданите за европейско развитие на България (ГЕРБ) не я забеляза. Сега то може да се преименува на правителство на ГРОБ (Граждани за развитие на Ориенталска България) и официално да погребе европейската идея, която последна изпълняваше обединителна роля в държавата.

Откакто съществува Евросъюзът,

едва ли е виждано по-безгласно, по-безразлично правителство

към съдбата на собствената държава в общия европейски дом. Премиерът Бойко Борисов е изпаднал в европарализа точно когато настъпват решаващи за България и останалите държави в ЕС промени. Той ходи в Брюксел само колкото да не му пишат неизвинени отсъствия, пуска пред журналисти дълбокомислия как в кризата България дава пример на останалите държави за добро финансово управление и мълчи като разсеян ученик за какво става дума на сбирките на Европейския съвет.

Неговият вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков го надминава по незаинтересованост, като вече не само пропуска срещите на Съвета на ЕС по икономическите и финансовите въпроси (ЕКОФИН), но не праща и заместничката си Боряна Пенчева, която се беше специализирала да го представя на досадните заседания.

С мисията да бъде безмълвно лице на България пред ЕС е натоварен посланикът ни в постоянното представителство в Брюксел Бойко Коцев, който така или иначе няма друга работа. Неговата основна задача е да топли българския стол колкото да не изстине окончателно.

На последния ЕКОФИН на 8 ноември само Гърция, Италия и Латвия предупредиха, че няма да пратят министри, което за първите две държави бе напълно разбираемо, защото правителствата им отброяваха последните си дни. Дянков дори не си направи труда да се извини с някаква заетост и затова секретариатът погрешно го записа сред участващите в срещата.

Какво става с България в ЕС, научаваме вече от други държавни ръководители. Френският президент Никола Саркози е приказлив и ни дава някои ориентири. В навечерието на знаменателния 9 ноември, Деня на падането на Берлинската стена, който сложи край на следвоенното разделение на Европа, Саркози провъзгласи не къде да е, а на границата с Германия в Страсбург своята концепция за ново разделение на континента.

"Ние сме 27 (в ЕС). Като следваме същата линия, ще трябва да включим и Балканите. Тогава ще бъдем 32, 33, 34 държави. Никой не мисли, че федерализмът, пълната интеграция биха били възможни с 33, 34 или 35 държави... Ясно е, че ще има Европа на две скорости: една скорост, която води към повече интеграция в еврозоната, и друга скорост за конфедерация в Европейския съюз", каза Саркози пред студенти в столицата на обединена Европа.

България като балканска държава очевидно би трябвало да отиде

на ръба на конфедерацията,

където на крачка отвън са се наредили най-безнадеждните кандидати за членство като Турция, Македония, Сърбия, Албания и Косово. След като преди година получи любезен отказ за чакалнята на еврозоната, след като тази година бе изритана от антрето на Шенгенската зона, вече предстои след още три години тя да придобие през ноември 2014 г. статут на символичен член на ЕС.

Това ще стане с влизането в сила на новия механизъм за разпределяне на гласовете в Съвета на ЕС съгласно Лисабонския договор, напомни евроскептичното британско електронно издание "Оупън Юръп". Той ще даде квалифицирано мнозинство на 17-те от еврозоната ("федерацията") за решения без съгласието на останалите 10 от периферията ("конфедерацията").

В момента еврозоната събира 213 гласа от необходимите 255 за квалифицирано мнозинство при разпределени общо 345 гласа сред 27 държави. За да наложи свои решения, тя се нуждае от подкрепа например на България (10 гласа), Румъния (14 гласа), Унгария (12 гласа) и Литва (7 гласа).

При новия механизъм, който разпределя тежестта на гласовете в проценти, а не в бройки, еврозоната сама ще надхвърля квалифицираното мнозинство от 65%, защото ще разполага с 66,03%. България със своите 1,52% ще участва в гласуванията само колкото да научи какви задачи й се спускат. Тъй като 17-те предварително ще се наговарят съгласно утвърждаващата се вече практика, същата зрителска съдба ще имат и другите 9 страни от "конфедерацията".

Разделението на две групи държави вече се официализира. Ако отворите сайта на Европейския съвет, ще видите, че последната среща на високо равнище от 26 октомври е представена с два документа: Изявление на държавните и правителствените ръководители от ЕС и Изявление на еврозоната. Подмяната на общия ЕС с две евроструктури провокира

импулси за съпротива

Ден преди последния ЕКОФИН Чехия организира тайна вечеря в Брюксел за министрите (или техни представители) от 10-те "конфедерални" държави с участието на България, Великобритания, Дания, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Унгария и Швеция. Поверителността бе толкова строга, че журналистите дори не научиха в кой ресторант е станала срещата.

По същото време в чешкото посолство се събраха за консултация съветници на министрите от десетката. И те не съобщиха за какво са разговаряли, но единствената безспорно обща тема бе обидата от третирането на държавите им като втора категория членове на ЕС.

Инициативата за подобен Съвет на ЕС в сянка принадлежи на шведския финансов министър Андерс Борг, който пръв свика сбирка на предишния ЕКОФИН в Люксембург на 4 октомври. Така Швеция и Чехия се очертаха като твърди противници на идеята на Саркози за ЕС на две скорости.

Тяхната решителност се споделя от Великобритания, която като световен финансов център се чувства естествен полюс на съпротива срещу диктата на еврозоната. Видимо е недоволството и на Полша, която в момента председателства ЕС, но не пести критиките си: "Не бива да се отваря пропаст между 17-те и 10-те", заяви във вторник на прескоференция в Брюксел полският финансов министър Ян Винсент-Ростовски.

Той упрекна еврозоната, че взема решения, които се отразяват върху всички членове на ЕС, без да допуска десетката до заседанията си. "Ние сме в една лодка", напомни министърът като укор срещу намерението на ядрото в еврозоната да изхвърли цяла група държави зад борда.

Остра е реакцията и на Дания, чийто външен министър Вили Сьовендал заяви на 9 ноември пред германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг": "Искаме Дания да е част от Европа. Не желаем отделяне на 10 държави от другите... Конфликтът се чертае не от 17 държави, а от две (Франция и Германия). Като малка държава за нас е важно да има сътрудничество между 27-те страни членки... не бива да има ядро".

Ден по-късно се изказа остро и председателят на Еврокомисията Жозе Барозу, който се чувства лично заплашен от замисленото разделение. Ако ЕС се разпадне на две, общите институции ще загубят смисъл, а заедно с тях ще си отиде и сегашното ръководство.

Остава само да се гадае кога България ще забележи какво се случва с нея и ще даде някакъв знак. Досегашното поведение на премиера Борисов не показва загриженост.

Той мълча, когато Саркози погна българските и румънските цигани, докато цяла Европа се възмущаваше. Самоуспокои се невярващо, когато Франция и Германия се наговориха да го спънат за Шенген. Ръкопляска, когато Саркози и Меркел го вкараха в капана "Евро+", за да плаща след време чужди борчове.

Сега го изтикват към Босфора и може би ще повярва поне на Ахмед Доган, че обрича България да си търси нейде там вратата към Европа. Колкото и да не му харесва, нищо чудно да се заговори, че при Сергей Станишев България влезе в ЕС, а при Бойко Борисов - излезе.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца