*

ДЪЛГИТЕ СЕНКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЖУДЖЕТА

|
ДЪЛГИТЕ СЕНКИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЖУДЖЕТА

Deutsche Welle

"Българската култура не просто е в упадък, тя е абсолютно разбита, тя е на дъното" - това твърди проф. Велислав Минеков, който наскоро се противопостави срещу един верноподанически жест към Бойко Борисов и Вежди Рашидов.

"Когато слънцето на културата е ниско, джуджетата хвърлят дълги сенки." - Карл Краус

В навечерието на 2012-та година Диди Филипова разговаря с известния български скулптор Велислав Минеков за актуалното състояние на българската култура и изкуство. Ето какво споделя той:

"Ако българската култура изобщо оцелява по някакъв начин, то е благодарение на хора, които искат да правят култура в България, а не в резултат от някакво държавно желание", казва проф. Минеков. В момента предимство има по-масовият вид култура - театрите и до известна степен музиката. Но дори те съществуват на ръба на мизерията, което е много тъжно, добавя той.

Излишен харч за управляващите

Пътувайки из Германия, българският творец прави опит за сравнение: "Германия издържа близо 80 симфонични оркестъра, държавата е главният спонсор и меценат във всички сфери на изкуството. Към нейната помощ се добавят и усилията на много частни лица, заможни спонсори или фирми, които подкрепят културата. Разбира се, зад реализирането на тези дейности стоят не само доброто желание и солидните финансови възможности, но и законите и нормите. В България такива липсват и дори да има хора с желание и готовност да спонсорират културата и изкуството, то фактически ще е нелегално. Младите творци в България нямат почти никакви шансове за професионално развитие - за разлика от своите колеги в Европа, които се поддържат със стипендии, ателиета, с бази, изложби и участия. Холандската кралица например дава 3000 стипендии на художници от собствените си пари."

Според Минеков в България държавата не желае да се ангажира с подобни дейности. Той твърди, че в Министерството на културата никога не е имало атмосфера на разбиране в това отношение, независимо кой и кога е бил начело.

Велислав Минеков от известно време полага усилия за създаването и прилагането на закон за изобразителните и визуални изкуства, но засега няма успех. "Въпросният закон е трън в очите на управляващите през последното десетилетие, тъй като за тях това би означавало неочакван харч“, казва Минеков. "Пък и може да се наложи да подкрепят хора на изкуството, които не винаги са на страната на управляващите, а това си е жива опасност", добавя скулпторът. "Такива хора са нежелани."

Държавата се отнася с пълно пренебрежение към културата, а като министър начело й стои една "одиозна, нежелана и неподходяща личност", категоричен е професорът. Кризата е лесно оправдание да не се върши нищо в сферата на културата и изкуството. Но според Минеков става дума не за икономическа криза, а за криза в резултат от корупцията, от лошото и некадърно управление на държавата през последните години. Професорът подчертава: "За управляващите хората на изкуството са излишни и трябва да си намерят друг вариант за оцеляване. Например да станат овчари, както наскоро предложи премиерът Бойко Борисов."

"Шансът да оцелееш с истина е минимален!"

За състоянието на българската култура в края на 2011 година Велислав Минеков говори с голяма болка: "Българската култура не просто е в упадък, тя е абсолютно разбита, тя е на дъното. Положението е отчайващо и шансовете културата ни да се възроди са малко."

И все пак Минеков гледа оптимистично на бъдещето. Вярва, че ще се появи мъдър управник, който, макар и със закъснение от 15-20 години, ще може да възроди българската култура. Държавата трябва да мисли за бъдещето, убеден е той, ала не с примитивното мислене на сегашните управници, което планира за не повече от 24 часа напред.

"Мисълта в момента е точно тази - как да откраднем днес и какво да оставим за утре. Българската култура трябва да бъде спасявана от културни, интелигентни хора, а не от кроманьонци и от личности, които не я познават. За съжаление хората, на които може да се разчита за подобно спасение, са на много ниски постове и са заплашени от уволнение, ако изразят несъгласие с управлението", предупреждава Велислав Минеков.

В края на разговора професорът песимистично обобщава: "Цензурата е тотална, шансът да оцелееш с истина - минимален. Вече дори възможността да казваш истината е ограничена, тъй като можеш да загубиш всякаква позиция и да останеш на улицата."


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца