*

ДА ПОЧЕТЕМ АРХИМАНДРИТ ГАВРИЛ ПЕТРОВ БИСТРЕЧАНИН НА 1 НОЕМВРИ!

|
ДА ПОЧЕТЕМ АРХИМАНДРИТ ГАВРИЛ ПЕТРОВ БИСТРЕЧАНИН НА 1 НОЕМВРИ!

Роденият в село Бистрец - Врачанска кааза - Гаврил Петров Бистречанин е космополитен интелектуалец от епохата на  "постевропейското". Просвещение с енциклопедични познания, възможности и завидни контакти . А и най - новите документи открити за него , го представят , като таксидиот , военен теоретик и практик, политик , дипломат, издател , дарител , преводач , предприемач , архипастир и богослов. Започва да развива литературна дейност наравно с труда от 1809 г.на Софроний Врачански - " Театрон политикон - сиреч Гражданское позорище " - превод на философския трактат " Театрум , хисторикум ", написан от папския каноник и професор по теология Амвросий  Марлиан , което е и начало на тази му дейност , чиито първи етап завършва с Одринския мир - 2/14 септември 1829 г. Високообразованият Гаврил Петров Бистречанин ( завършил Бейската академия в Букурещ на гръцки език ) е първият българин носител на идеологията на Просвещението и го имплантира в българския православен свят , като мощен стимул за развитие на Българското Възраждане . В тази среда той е основния идеолог на българското църковно- национално движение , преоценило ролята на религията и църквата , разпаднало " религиозното съзнание" у българите  и постепенното му изместване от националното съзнание: - 1778 г. е обучаван за таксидиот в Рилския манастир заедно с  Йосиф строителя от Банско , който по - късно с помощта на Гаврил Петров , става от скевофилакс , игумен на Рилския манастир; - 1794 г. Гаврил Петров е назначен от Софроний Врачански , чрез застъпничество от страна на Димитраки Хаджитошин  за игумен на Бистрешкия манастир " св.Иван Пусти - Касинец; където създава килийно училище  и щампарница за църковна утвар ; - 1809 г. Гаврил Петров емигрира в Букурещ , заедно с Тодор Младенов ( дядо на известния врачански благодетел Иванчо Младенов ), Симеон Кипарис - врачански чорбаджия, Атанас Некович( другар на Иван Замбин - първия български куриер и дипломат ) , Александър Некович ( братовчед на Атанас Некович ) -  1809 г. под протектората на Софроний Врачански , Гаврил Петров е назначен за Архимандрит на манастира " св. Сава " в Букурещ . - 1810 г. заедно със престарелия Софроний Врачански , създават Българската земска войска ( Болгарское земское войско ), като военна част в руската армия ; - 1810 г. Започва образованието си в Бейската / Княжеска / академия " св. Сава в Букурещ ( Academua Domneasca de la Sfantul Sava ) на гръцки език , където един от преподавателите му е Атанас Богориди - внук на Софроний Врачански - около 1816 г. прави превод на Новия завет ( макар и неуспешен ) в манастира Бистрица при епископ Теодосий , близо до Букурещ с пари на протестантската католическа мисия на Британското и чуждестранно Библейско дружество в Русия и Леванта , въпреки проблемите  , с които се срещат библейските преводачи много по - късно и решавайки трудната задача по преборване с църковно - славянския формализъм и консерватизъм по  възприемане на фонетичтия говорим език , като база за литературния ; - 1821  г. Гаврил Петров заедно с българската политическа емиграция от " тайното общество "в Букурещ планират и осъществяват Влашкото въстание на Тудор Владимиреску. - 1822 г.по молба на Врачанската църковна община( която се ръководи от Димитраки Хаджитошин ) Архимандрит Гаврил Петров изпраща внушителна парична сума за довършване и откриване на първото българско мъжко класно училище ( Възнесенското ) във Враца - Османска империя , съдейства чрез братя Мустакови - пълномощници на сръбския крал Милош Обренович и врачанина Стоян Кръстев Пишурка ( баща на Кръстьо Пишурка ) , за откриването и назначаването във Враца на учителя Константин Огнянович- роден 1798 г. в Панчево ( Сърбия ) , а малко по - късно дарява и уникална икона на училището ( която днес се съхранява във Възнесенската църква във Враца ). - 1826 г.е уговарян от Димитраки Хаджитошин да оглави Врачанска епархия на мястото на изгонения владика Методий. Дошло е време Враца да  увековечи делото на Архимандрит Гаврил Петров Бистречанин вдъхновител и идеолог на Възраждането , а ние от инициативния комитет по изграждането на паметник в негова чест в кв.Бистрец  предлагаме първата стъпка да бъде на 1- ви ноември 2019 г. - Ден на будителя , като се почете будителската му роля във врачанските училища и църкви.  

 

автор:

Илиян НИСТОРОВ


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ ВРАЦА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez