*

ДА ИЗНАСИЛИШ С ДУМИ

|
ДА ИЗНАСИЛИШ С ДУМИ

Дойче Веле

Една на пръв поглед безобидна закачка към колежката или най-обикновена псувня на майка - в Европа това е наказуемо. А в България? Защитени ли са там жените от сексуален тормоз, пита Е. Никлева и стига до тъжни изводи.

Неотдавна 58-годишен служител в мебелна къща в Германия беше уволнен със съдебно решение. Мъжът често опипвал и подплясквал жените във фирмата, разпитвал ги настойчиво за сексуалния им живот и им правел недвусмислени неприлични предложения.

Съдът допълнително напомни на работодателя, че е длъжен да предпазва служителките си от подобни посегателства. Това важи за целия Европейски съюз и се отнася с еднаква сила и за мъже, и за жени. Жените обаче по-често стават жертва на сексуален тормоз, може би и защото началниците са все още предимно мъже.

Що е то сексуален тормоз?

Европейска директива задължава работодателите да осигуряват трудова среда, свободна от сексуален тормоз, като вземат превантивни мерки срещу подобни прояви. Тя дефинира сексуалния тормоз като нежелано поведение от сексуален характер, било то вербално или невербално, което унижава човешкото достойнство и създава неуютна и некомфортна работна среда.

Акцентът е върху „натрапването“ и то варира от на пръв поглед „невинни“ жестове и забележки до тежките форми на злоупотреба със служебното положение, когато шеф подлага на натиск своя подчинена. Миналата година шефът на Хюлет Пакард се раздели с поста си заради разследване по оплакване за сексуален тормоз.

Но дори между равнопоставени колеги понякога се стига до неприятни посегателства. Преживявали сте го, нали? Някой ще подсвирне, когато по коридора минава новата млада секретарка. Друг цветисто ще коментира на глас порнографските сайтове, из които сърфира в присъствието на колежки. Трети ще разгаже поредния пиперлия виц... Всичко това за околните може да бъде неприятно, нежелано и натрапено, тоест – влиза в дефиницията на сексуалния тормоз.

Вездесъщата псувня

Колко го има в България - засега не е ясно, тъй като българките обикновено мълчат, преглъщат и толерират. Е, като познаваме общата култура и манталитета, можем да изкажем доста стабилни предположения.

В проучване на рисковете в трудовата среда в Европа, поръчано от Европейската агенция за безопасна и здравословна работна среда, се казва следното: в България проявите на сексуален тормоз на работното място се асоциират с традиционните стереопи за ролята на мъжа и жената в обществото, с някои патриархални разбирания за подчинената роля на жената и с нейната емоционална и икономическа зависимост от мъжа.

В България се излива доста вербална агресия. Тя често пъти е със сексуална насоченост и отправя вулгарни внушения. Обществото е свикнало с нея, дори не я забелязва. Чудно ли е тогава, че тя се пренася и във фирмената култура? Че оставя дълбокия си отпечатък върху езика на политиците, който често е неприличен и мачовски? Че доминира в различните форуми и дебати в социалните мрежи?

Псувнята пък обитава улицата, но и домовете, всекидневните и кухните. Много жени мълчаливо толерират псуващите си съпрузи, защото смятат, че пиперливата ругатня върви с мъжа така, както салатата с гроздовата ракия. Разказването на вулгарни, така наречените „мръсни” вицове има стара традиция още от времето на комунизма (че и отпреди това). В България, а и другаде на Балканите, няма свян пред мръсната дума, тя е част от дебата, част от аргументите.

Българският манталитет

Във Великобритания действа Комисия за равните шансове, която дава много широка дефиниция на сексуалния тормоз. В тази дефиниция влизат както коментарите за сексуалния живот на колегите, така и живият интерес към интимната им сфера, както „безобидното” разглеждане на порнографски материали в офиса, така и прякото сексуално посегателство. По данни на тази комисия за 5 години в страната са доведени до успешен край 280 оплаквания за сексуален тормоз на работното място.

А какво е положението в България? Колко жени страдат от нежеланите „аванси” на своите шефове и мълчат от страх да не загубят работата си? Колко търпят вулгарните шегички на колегите си? Крайно време е да се събуди чувствителността на обществото по тази тема и да се преборим с мълчанието. После и фирмите трябва да поработят над своята корпоративна култура, защото положително все още има много хора, които просто не си дават сметка как се държат с околните. И могат да се коригират, когато осъзнаят това.

На модерна България й трябва и механизъм, по който жертвите на сексуален тормоз лесно да подават оплакването си и да го довеждат до успешен край. Но най-трудна е промяната в манталитета и стереотипите на общуване. Дано да дочакаме деня, в който цивилизованото поведение стане практика, нецензурният език - драстично изключение, а вербалната разюзданост отстъпи място на дистанцията и взаимния респект.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца