*

Д-Р ХОНОРИС КАУЗА ПО ЦЕНОРАЗПИСА НА ХУДОЖНИКА БОРИСОВ

|
Д-Р ХОНОРИС КАУЗА ПО ЦЕНОРАЗПИСА НА ХУДОЖНИКА БОРИСОВ

ИВО ИНДЖЕВ
http://ivo.bg/

Практиката да се купуват дипломи за някакво образование, макар и всеизвестна, все пак е официално незаконна, а формално- преследвана от закона. Стига да „хванат” някого, както стана с прословутата Калина Илиева и фалшивата й „германска” диплома, предизвикала скандал по една случайност преди тя да бъде назначена на важен държавен пост от това правителство и да се превърне в устата на противниците на властта в нарицателно за връзкарство и беззаконие под кодовото название „калинка”.

От парламентарната трибуна дори зазвучаха пламенни речи за „калинките на властта”, но няма да чуете нито от опозицията, гузна по въпроса, нито от сегашните управляващи да се разграничават от зачестилата практика с научни почести да бъдат удостоявани български и вносни авторитети от области, които нямат нищо общо с науката.

Но какво да се чудим: купването и продаването на гласове, както чухме хиляди пъти, в България е незаконно, докато купуването и продаването на депутатски гласове в подкрепа на управляващото мнозинство, е де факто узаконено още от времето на онези прословути „сини мравки”, отцепили се от СДС, с чиято помощ беше свален един български кабинет. Дали заплащането е в брой или в постове- какво значение има? Важното е, че е не само явно, а направо демонстративно.

Най-новият скандал е с награждаването на футболиста Христо Стоичков от страна на Пловдивския университет, което предизвика следната реакция от (поне) един преподавател, разпространил следното писмо:

На вниманието на:
Доцент д-р Запрян Козлуджов –
Ректор на Пловдивския университет
Копия до:
Доцент д-р Мария Шнитер –
Декан на Философско-историческия факултет
Доцент д-р Светлана Събева –
Ръководител на катедра „Критическа и приложна социология”

Доцент Козлуджов,

От медиите научих, че Пловдивският университет е присъдил званието доктор хонорис кауза на г-н Христо Стоичков.

Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест. Известно ми е, че присъждането на най-високото академично звание на хора, доказали се преди всичко с умението си да ритат топка, се превърна в традиция за този университет. Това звание е присъждано на българския футболист Христо Бонев, италианската футболна звезда Карло Анчелоти, както и на германския футболен деятел Енгелберг Неле.

Случаят с г-н Стоичков, обаче, е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че става дума за впечатляващо неук и необразован човек.

Личното ми мнение е, че това унижава не само Вас и членовете на Академичния съвет на университета, които сте пряко отговорни за това решение, но и всички преподаватели и студенти на Пловдивския университет, които нямат нищо общо с него.

Тъй като не искам да споделям подобно унижение, настоявам незабавно да прекратя трудовия си договор с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

Ще дам, според силите си, гласност на това писмо и изразената в него позиция, тъй като смятам, че колениченето на академичните среди пред силните на деня е публичен проблем.

Доцент д-р Цветозар Томов,
Катедра „Критическа и приложна социология”

Да беше обаче само „Ицата” – с мед да го мажеш. Него си го знаем от претенцията да му бъде позволено всичко- от купуването на имоти по „специални цени”, до киченето на личния му автомобил с полицейския атрибут, известен като „синя лампа”. И не е единственият футболист, близък до сегашната власт, който се ползва с някакви привилегии.

Да припомня, че преди две години двама пътни полицаи обвиниха бившата легенда и тогавашен кмет на Сливен Йордан Лечков, че е възпрепятствал дейността им с отказ да им покаже документите си при извършване на проверка в София и че предизвикателно им е показал на тръгване „среден пръст”. След известна шумотевица в медиите с пръст в устата останаха…полицаите.

Вътрешният министър и шефът му Борисов, които иначе обичат да говорят за полицаите като за „момчетата”, които любят, тачат и милеят, упражниха публичен натиск историята да се потули и Лечков да бъде оневинен. От което излезе, че полицаите са лъжци. А защо не ги уволниха- аз не искам на пътя да ме спират полицаи, които са уличени от най-високо място във властта, че лъжат? Много ясно: защото са казали истината, но тя няма значение за „свои хора” на властта.

Подобен е и случаят със Стоичков сега, доколкото е ясно, че научната му титла му се дава в момент, когато той е на върха на…политическото рекламиране на ГЕРБ, включвайки се в предизборната кампания с отворено писмо, заклеймяващо в неговия стил онези, които не са „мъжкари” и по тази причина си позволяват да оспорват посочената от Борисов за президент на Росен Плевнелиев. От съдържателна гледна точка нямаше да има особена разлика футболистът Стоичков да бъде обявен за учен и преди, но в този контекст академичното подмазвачество е още по-грозно.

А защо опозицията, която ни проглуши ушите как щяла да ни брани демократично от попълзновенията на ГЕРБ, мълчи солидарно и не се възмущава от възнаграждаването на рекламното лице на вражеската партия? Много просто: по същата причина, поради която клекна и с възраженията си срещу очевидните нарушения на изборния процес.

С половин уста, но достатъчно красноречиво, лидерът на БСП Сергей Станишев най-накрая призна, че партията му е била победена на полето на организацията на изборите – иначе казано, учениците от ГЕРБ са надминали в шашмите учителите си от БСП.

Това се отнася и до безцеремонното възнаграждаване на Стоичков за усилията му в политическата реклама, което обаче бледнее пред опита на др. президент Първанов да организира през 2008 г. в годината на Русия в България др. президент Владимир Путин да бъде академично закичен със същите почести, но от Великотърновския университет- нещо, което така и не стана поради унизителното за самия Първанов решение на Путин в последния момент да откаже да почете с присъствието си Енергийния форум, спретнат от Първанов всъщност именно като трибуна з енергийните проекти на Русия.

Гафът, поради който Путин унижи Първанов, се оказа в това, че на форума е бил поканен и грузинският президент Саакашвили - достатъчен повод за Путин (макар и до днес да няма официално обяснение и кой знае защо Първанов не разказва тази история в своите прощални с поста му книги и сказки) да зашлеви с опакото на ръката своя верен Първанов в София.

Най-жалкото е, че в изброените казуси не става дума само за еднолично решение на някакъв отделен подмазвач, облечен в академична тога, узурпирал правото да се разпорежда с права ,които не са му дадени. Напротив: решенията от този род, макар да се „подсказват” от най-високо място (на Великотърновския университет от Първанов, а на Пловдивския- от Борисов) се „изпират” като колективни на съответните академични съвети и съюзни комисии в случая със СБХ, където пък министър Вежди Рашидов ходатайствал за шефа си Борисов.

Което само показва, че деградацията на ценностите в тази държава, в която самият президент дава личен пример с награждаването на хора с меко казано спорна репутация, е процес, а не някакъв гейзер, спонтанно бликнал от „широката” душа на овластени импровизатори с широки пръсти в прилагането на принципа „ с чужда пита, помен прави”.

На трапезата в споделянето на питата явно има цял отбор юнаци, които се борят за своето парченце до пълното разпарчетосване на малкото останала вяра на българите (и не само) в потенциала на нацията да покаже признаци на достойнство и себеуважение пред лицето на света, в който уж се интегрира.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца