*

БУДИТЕЛ В ТИКВАТА

|
БУДИТЕЛ В ТИКВАТА

Ивелин Пешев Хелоуин не е български празник. Но заради маскарада и най-вече заради добре възпитаната ни храносмилателна система ние научихме първо децата си да се правят на страшни.

Комиксовата пародия ни забавлява - успяваме някак да потренираме сериозното изражение, което ни чака на следващия ден, 1-ви, отреден на Народните будители. Изгонили лошите духове, ние каним на гости добрите. От миналото. Точно така, на гости - защото ежедневно през дома ни минават купища навици, чествания, почитания и отчитания през съвестта. И няма място за друго.

Всеки момент очаквам някои от политиците да почетат Будителите, без да зачитат възможността, че днес повече от всякога се нуждаем от тях. При това живи, истински, дишащи. Определено ги има, но сякаш прекалено наивно започнахме да вярваме само на телевизора, където пишман националисти ръмжат за разправа с малцинствата.

Нима? Съвременните будители би трябвало да ни научат първо на добрина и любов към родината, а след това да сипват барут в оръдието. И да не предприемат инициативи според календара на следващите избори.

Струва ми се, че повечето от нас се държат като типични тикви с изрязани усмивки на лицата, които ни подхождат само по време на празниците. През останалото време ние сме доволни, ако ни оставят на спокойствие да люпим семки (тиквени) пред телевизора, ослушвайки се за някой екшън герой, който да ни вдъхнови.

Прозявката ни се е превърнала в характерна черта, а агресията - в единствена живителна сила, с която се мъчим да оправдаем безсилието си под формата на кух национализъм.

Кой днес би сложил плакат на Левски, Паисий или Ботев в къщата си? Архаично е. Хм! Но се ядосваме, когато мургави кукли на конци мачкат чернобелите снимки на нашата сантименталност. Да, гневим се, защото в повечето случаи това означава, че някой пак е влязъл в съзнанието ни с ботуш.

Ние не обичаме това, мразим робството и сме готови на саморазправа, защото само това ни е останало в главата. Но кого всъщност се опитваме да защитим?

Ако случайно подадеш на някого ръка, той се стряска, защото си мисли, че му посягаш. Будители ли? Не, в нашите глави има само страх и ужас. Попитайте ни какво най-много мразим и засичайте. А после да си поговорим за нещо добро, ако са ни останали изобщо теми, а и сили.

Животът ни се крепи на тази омраза - като система, забита в ръката ни. Клиничният период на узряване отдавна мина две десетилетия. А ние още се намираме в състояние на изкуствена кома. На политиците ли да благодарим или на себе си за това. И в двата случая, поглеждайки се в огледалото, виждаме единствено и само собствената си нищета.

Всъщност как точно се става Будител днес? Като сложиш край на маскарада или като накараш тиквите да се замислят? Едно време знаем как се е правело. Хората са имали нужда от свобода и просвещение.

Днес не знаем какво да правим със свободата си и всички се правим на много начетени. Затова и непрекъснато се караме - просто нямаме идея как да разпределим въздуха, който стига до ноздрите ни. И точно с тях сме заприличали на прасета - или сме заровили зурли в помията, или душим за нея наоколо.

Ще призная за Будител всеки, който ни измъкне от тази кал. Но не с маскарада на поредната политическа маневра, а с огънчето, което трябва да лумне във всяка глава.

Защото всеки път си казваме, че то блещука, има надежда, ще се събудим. Така си мислим. Погледнати отвън, с това наше тъжно и зловещо отчаяние на лицето, ние наистина наподобяваме на декор от Хелоуин. Да, празникът е вносен, но физиономиите са си наши.

Ако случайно от някой разберем, че в близкия или дори в нашия град живее човек с будна съвест, сърдечен, готов да помага на другите, по добре да го претрепем, та да можем един ден да го почитаме. Факт. Защото ние повече вярваме на миналото си, а отричаме настоящето, наказвайки родината си с емиграция. Готови сме също така да издигаме в култ модерни Европейски, Американски и дори Японски ценности, а пренебрегнахме нашите, родните, които кореспондират с идентичността.

След казаното на един дъх би трябвало да прочистя дробовете си, преди да кажа какъв точно пламък тлее и в моята глава. Или по-добре да направя една усмихната тиква за Хелоуин, с малка свещичка вътре. Ще я оставя да гори до Деня на Народните Будители, за да ми напомня, че във всеки един момент мога да променя настоящето. После ще изхвърля тиквата на боклука. Но ще запазя пламъка. В себе си.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez