*

БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: ЕВРОПА НА ДВЕ СКОРОСТИ ОЗНАЧАВА ДВЕ ЕВРОПИ И НИТО ЕДИН ИСТИНСКИ СИЛЕН ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

|
БОРИСЛАВ ЦЕКОВ: ЕВРОПА НА ДВЕ СКОРОСТИ ОЗНАЧАВА ДВЕ ЕВРОПИ И НИТО ЕДИН ИСТИНСКИ СИЛЕН ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ

Борислав Цеков, председател на Института за модерна политика, в интервю за Радио „Фокус”

Водещ: Г-н Цеков, жертви или създатели на кризата са европейските лидери или и двете?
Борислав Цеков: Бих казал и двете, защото и двете конкретни държави, които в момента са огнища на тази криза, и Италия, и Гърция, от години са държави, които в крайна сметка се управляват лошо от икономическа гледна точка. Тази свръхзадлъжнялост, надхвърляща 100 % от БВП, е резултат именно от такова управление, което не мисли за утрешния ден и макар и да има разлика в политическия модел на двете държави. Ще се съсредоточа повече върху Италия, където е много типичен примерът, поне според мен, на начина, по който се развива едно популистко управление, каквото беше това на Берлускони в последното десетилетие. Едно управление, поставило си десен етикет, но по същество дълбоко популистко по съдържание и като всяко такова дошло на власт с фойерверки, с опиянение, с медийни дитирамби, но показало, че тази основна симбиоза между популистки лидер, Берлускони, и един медиен картел, който промива мозъци в подкрепа на неговото управление. Заедно с това липсата на една сериозна дясна алтернатива, сериозна икономическа политика, както се случи след разпада на традиционната партийна система на Италия в началото на 90-те години, доведе именно до този икономически крах. Трябва да си даваме сметка, че не толкова частният сектор на Италия, колкото самата италианска държава изпадна в този колапс.
Водещ: Управлението на Берлускони бе изпъстрено със скандали, включително и жълти, но въпреки това продължи 17 години. Това не е ли твърде много време за такъв режим, както Вие го нарекохте, популистки?
Борислав Цеков: Твърде много време, но това показва колко е опасно, когато медийната свобода е в известна степен ограничена. Все пак тази симбиоза между популизма на Берлускони и медийната империя, която той лично притежаваше и която в политическо отношение буквално промива мозъци години наред в подкрепа на неговото управление, показа,че подобни явления могат да бъдат дълготрайни и заедно с това всяко общество, имайки този пример, а и връщайки се назад в историята, би трябвало да си прави поуките. Защото популистките управления завършват винаги по един и същи начин. От времето на Хуан Перон до ден днешен, ето и сега Берлускони в началото фойерверки, в края тълпата крещи: „Разпни го”, и икономическият крах води до тежки години за цялата държава и най-вече за обществото.
Водещ: Какво да очакваме за другите две държави лидери, Франция и Германия? Германия определено страна на прагматизма, за популизъм едва ли можем да говорим, страна, където всичко се подлага на строга обществена дискусия, но въпреки това канцлерката губи популярност, губи популярност и Никола Саркози. Какво мислите, че очаква Франция и Германия?
Борислав Цеков: Аз вярвам, че Франция и Германия като двете водещи икономики в момента в Европа ще съумеят да удържат юздите и на Еврозоната, но и на своите национални икономики. Целият въпрос е дали тази финансова криза няма да доведе до една промяна в конструкцията на ЕС, заложена в Лисабонския договор. Вече чухме гласовете за Европа на две скорости – нещо, което да се институционализира, да се превърне в нов модел на ЕС за страните от Еврозоната, които са по-тясно икономически и политически интегрирани, и една периферия, включваща всички останали държави, в това число и Великобритания, която както знаем, не е приела еврото. И от друга страна, това, което мисля вчера канцлерът Меркел заяви, че в най-близко време трябва да се коригира Лисабонският договор така че да се даде възможност на Европейската комисия да се намесва много пряко във формирането на националните приоритети, включително да се предават на Европейския съд в Люксембург държавите, които са излезли извън рамките, които са поставени от държавите в еврозоната. Това са промени, които, особено идеята за Европа на две скорости, ако получат каквато и да е подкрепа в рамките на ЕС, мисля, че ще зачеркнат самата европейска идея за единна Европа като силен политически субект на световната сцена и ще бъде едно много голямо връщане назад в идеята за обединена Европа. Това е един опасен вариант за развитие, особено за държави като България, защото би означавало да се издигне една нова Берлинска стена в Европа, Берлинската стена на икономически силните и на по-изоставащите държави, изолирането на всички държави като България и тези, които въпреки че не са в лоша икономическа ситуация, но не са в еврозоната, пак казвам, като Великобритания, изолирани от вземането на най-съществените решения в ЕС. Така че сега наистина това са дни, бих казал и следващата година на много голямо изпитание въобще за европейския модел. Сега, в такава кризисна ситуация се оказва, че това заслепение по идеите за европейски съединени щати и т.н., които винаги са битували, това традиционно разделение в европейската политическа сцена на федералисти и антифедералисти, което като че ли в последните години, особено след подписването на Лисабонския договор беше спечелено от хората, които виждат Европа като една европейска федерация и цялата политика на Европа като че ли започна да се настройва на тази вълна, всъщност са заредени с неясноти. Европейският ентусиазъм като че ли ще поизгасне в следващите години, докато се намери подходяща формула за функциониране на ЕС. Но смятам, че това е и възможност за сериозни реформи на ЕС, не само на национално ниво. Не бива тази криза да води до ново свърхсъсредоточаване на власт в ръцете на Брюксел, на ЕК. Напротив, трябва да се търси реформа на самата комисия и на цялата институционна система на съюза, на тази прословута армия на брюкселската бюрокрация, която живее доста охолно на гърба на европейските данъкоплатци без достатъчна отчетност, без достатъчна прозрачност, хронични проблеми на ЕС. Именно тази криза трябва да насочи вниманието и натам, към реформа на ЕК, защото всички, от европейските комисари, настоящи, бивши, до последния европейски чиновник, наистина живеят по начин, който не съответства на днешните измерения на финансовата криза. А пък те носят не по-малко отговорност за състоянието на Европа, бидейки водещ фактор за приемането на регулации на европейското право, голяма част от които, да не кажа 99 % са свързани с икономиката.
Водещ: Да, едва ли ще се стигне до оставки, но знае ли се, във Франция, в Германия, но едва ли ще се стигне и до преизбиране. Очаквате ли появата на нова политика, на нови политически субекти в тези държави? Чу се мнение за Гърция например, че новото технократско правителство, което е преходно, временно, би могло да доведе създаването на нова политическа сила в Гърция. Очаквате ли, че някаква нова политика ще дойде в Европа?
Борислав Цеков: Гръцката политическа система е доста консервативна, там знаем, че до голяма степен политиката в нейните най-водещи лидерски нива е разпределена между петнадесетина-двадесет фамилни династии. От години едни и същи имена заемат основните ръководни постове и в правителството, и в парламента, и в двете големи партии. Но напълно е възможно сега тази криза да разтресе до такава степен партийната система на Гърция, че в близко време да станем свидетели на нещо подобно на онова, което се случи в Италия в началото на 90-те, и да се появят нови субекти, а традиционните партии да се трансформират, без това да означава, разбира се, такова анихилиране на старите партии, каквото стана в Италия. Пак казвам, защото Гърция е доста характерна с присъствието на тези фамилни династии в политиката. Ето вижте, дори имената, които се спрягаха за премиер в това служебно правителство, повечето имена бяха имена, които познаваме от историята. Това са доста силни, бих казал кланови отношения в гръцката политика. Това си има и своята добра страна, това са хора с много голям опит, с много сериозна подготовка. Но струва ми се, че едно освежаване на гръцкия политически елит по естествен начин ще се случи в тази финансова преизподня, в която изпадна Гърция в последно време.
Водещ: А очаквате ли в общоевропейски план засилване на евроскептицизма?
Борислав Цеков: Очаквам по-скоро засилване на европейския разум и оставяне на заден план на това европейско заслепение, с което някои смятаха, че Европа трябва да остане едно пространство, управлявано от едно правителство в Брюксел, наднационално и т.н. Тези идеи винаги са битували в главите, особено на евробюрокрацията. Това не значи евроскептицизъм, това значи прозрачна, реформирана, отчетна европейска бюрокрация и заедно с това една равнопоставеност на националните държави, в никакъв случай Европа на две скорости. Защото Европа на две скорости това просто означава две Европи и нито един истински силен Европейски съюз.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца