*

БЕЗНАДЕЖДНИЯТ ГНЯВ НА БЪЛГАРИТЕ

|
БЕЗНАДЕЖДНИЯТ ГНЯВ НА БЪЛГАРИТЕ

Дори българите да се сдобият изведнъж с безупречно управление, ще са нужни десетилетия, докато заживеят нормално. Успехите изискват търпение. А тъкмо търпението е в момента дефицитна стока в България, пише "Дер Щандарт".

Доскоро масови демонстрации имаше само в разтърсваните от кризата южноевропейски държави. Сега обаче вълната на протестите заля и България - най-бедната страна в Европейския съюз. Парадоксалното в случая е, че българите, които протестират срещу бедността и безработицата, успяха с демонстрациите си да свалят правителството, но това надали ще ги избави от немотията и безперспективността, пише австрийският вестник "Дер Щандарт" и продължава:

Корупцията и безпорядъчното стопанисване, за които е отговорен политическият елит на страната, са определено едни от основните причини за мизерията в България. Но дори стилът на управление в тази страна да се подобри радикално, което едва ли може да се очаква, ще са нужни десетилетия, докато хората заживеят нормално. Успешното икономическо развитие изисква много търпение. А тъкмо търпението е в момента дефицитна стока в България.

Крепости на отчаянието

Това са най-масовите протести от 1997-ма насам


Напълно оправдани са опасенията, че сегашните протести ще отслабят още повече българската икономика - те отблъскват инвеститорите и подвеждат управляващите да раздават популистки подаръци, каквито страната не може да си позволи. Защото парите, които биха осигурили на българите по-ниски цени на тока и по-високи заплати, просто ги няма. А както знаем, с живот на вересия не се постига трайно благосъстояние.

Това е и проблемът на милионите разгневени хора, които отново и отново излизат по улиците на Атина, Мадрид, Лисабон. Те искат по-високи заплати, по-ниски данъци и повече работни места - с основание, защото общество с топящи се заплати и 50 на сто младежка безработица е крепост на отчаянието. Само че никое правителство, все едно от кой политически спектър, не знае как да изпълни желанията на недоволните и отчаяните. Точно затова смените на правителствата в тези страни не доведоха до подобряване на положението. Броени седмици след като дойдат на власт, новите управници са вече точно толкова омразни, колкото и старите.

Не предизвикват ли обаче точно оспорваните и крайно недолюбвани програми за икономии още по-голяма рецесия в кризисните страни? И да, и не. На експертно равнище дебатът е не за това дали икономиите са необходими, а единствено дали да не се разсрочат малко, като се удължи времето на прилагането им. Само че това не избавя хората от мизерията.

"Върнете ни държавата!"

Във Франция например президентът Оланд бързо осъзна, че не е в състояние да изпълни даже и най-дребните си предизборни обещания, тъй като нито конюнктурата, нито финансовите пазари реагираха така, както той беше очаквал.

Безнадеждността на протестите ще осъзнаят и онези италианци, които в изборите са възлагали надежди на Силвио Берлускони и Бепе Грило. Италианската икономика куца поради изгубената си конкурентоспособностт, а тя може да се възвърне само посредством болезнени реформи - обратно на онова, което обещават популисти като Берлускони и Грило.
Те искат "нова система"

Казано накратко: край на кризата ще има едва тогава, когато европейците са готови да понесат неизбежните икономии. Единият гняв само влошава положението, обобщава "Дер Щандарт".

За протестите в България пише и германската осведомителна агенция ДПА. "Нова система", "старите политици - вън", "нова конституция", "върнете ни държавата" - протестиращите българи предявяват все повече искания. Четири дни след оставката на кабинета Борисов десетки хиляди хора отново излязоха на улицата, където демонстрираха под мотото: "Край на лъжите, протести - всеки ден", съобщава ДПА и отбелязва, че това са най-масовите протести от 1997-ма насам.

АГ, ДЩ, ДПА, ЕФ, Б. Рачева; Редактор: Д. Попова-Витцел
DW.DE


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez