*

БЕДНОСТТА В БЪЛГАРИЯ - ОТ НИСКА ЗАЕТОСТ, НЕ ОТ НИСКИ ЗАПЛАТИ

|
БЕДНОСТТА В БЪЛГАРИЯ - ОТ НИСКА ЗАЕТОСТ, НЕ ОТ НИСКИ ЗАПЛАТИ

Дойче Веле

Ниската заетост в България, а не ниските заплати, е основната причина за бедността в страната. Държавата харчи неоправдано и за субсидирана заетост - твърдят експерти на Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Последните данни от Европа сочат, че трудовият пазар в ЕС отново върви надолу. Към 200 млн. души ще останат на улицата през тази година, прогнозира Международната организация на труда /МОТ/.

Безработицата вече е над 10% дори и в страна като Франция, считана за "мотор" на европейската икономика, а в Испания и в Гърция нивата на младежката безработица скачат над 50%. Данни на Евростат показват, че през последните 12 години това не се е случвало: в ЕС липсата на заетост винаги досега се е измервала с едноцифрено число.

Българският сценарий за рецесия

А дали пълзящата безработица ще подмине България? "За съжаление и българският сценарий за рецесия става все по-реален", смята Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според статистиката в най-бедната европейска страна в края на март на улицата вече са над 420 000 души. Всъщност именно ниската заетост, а не ниските заплати, е основната причина за бедността в България, твърдят експертите.

Така че, проблемите са видими и в България. Независимо от това, че страната запазва положителен растеж през последното тримесечие на 2011 г., задалата се рецесия в ЕС прозира и зад последните данни за българската икономика, твърди Десислава Николова.

Само преди дни статистиката отчете рекордна безработица от 12,9% в България за периода от януари до март. През 2008 г. безработицата в страната е под 6%, но до 2010 г. скача двойно. До началото на 2012 г. пълзи нагоре и вече доближава устойчиво границата от 12.9%.

Младежката безработица в страната също расте и в момента е над 30%, тоест всеки трети млад българин е изхвърен от пазара на труда, пише в анализа на ИПИ. С други думи, коментира икономистът Петър Ганев, когато има много работа, младежите също са заети. В лошите години обаче, те поемат по-големия удар.

А какво ще се случи с целта, която България си е поставила: през 2020 г. да има 76% заетост? Когато беше поставена тази цел, страната имаше заетост от около 65%, а сега, уточнява икономистът Петър Ганев, вече сме устойчиво под 60-те процента. А това означава, че не само целите са твърде оптимистични, но и че реално се движим в обратната посока и се отдалечаваме от тях.

Държавата дава на едни, но пречи на всички останали

Каква е тогава държавната политика в подкрепа на заетостта и постига ли резултати? Близо 40 млн. евро предвижда българската администрация за "провокиране" на държавно-одобрено предприемачество и над 20 млн. евро за схеми за изграждане на кариерни центрове и поемане на транспортни разходи на заети лица.

Според Зорница Славова от ИПИ обаче, вече не става дума за политика за запазване на работни места, тъй като проблемът е в тяхната липса. "Бизнесът не може да се стимулира като просто се раздават пари на държавно одобрени предприемачи и се пренебрегват пречките пред всички останали", твърди и Петър Ганев.

Много по-добър вариант би бил държавата да се оттегли от намесата на пазара на труда и да се грижи единствено за създаване на благоприятни условия за бизнес, намалявайки пречките за наемане, поддържане и освобождаване на работната сила.

Така вместо харчене на пари (често неефективно), ще се създаде трайна заетост и ще се снижи и "скритата" цена на труда в България - една от най-високите в Европа, е обобщението на експертите от Института за пазарна икономика.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez