*

БЪЛГАРСКОТО МОНИТОРИНГОВО БЕДСТВИЕ

|
БЪЛГАРСКОТО МОНИТОРИНГОВО БЕДСТВИЕ

Дойче Веле
Г.Папакочев

Най-лошият за България доклад на ЕК за напредъка на страната можеше и да не се окаже чак толкова лош, ако София беше успяла да го поправи със симпатично мастило. Което обаче изглежда вече е на свършване.

Според директорката на Европейския институт в София Любов Панайотова, обичайната процедура предвижда, българските власти да бъдат уведомявани седмица или две преди огласяването на окончателния текст.

Това беше направено, но този път информацията не изтече към медиите. Във въпросния срок българските министерства и специалистите, които работят по документа, обикновено могат да направят някои възражения, но те са единствено в рамките на много малък „уърдинг”, сиреч уточняване на термините.

Черновата на доклада е била изпратена в България, известни са експертите, опитвали се да правят известни корекции в текста, но явно не са успели да постигнат промяна на последния вариант. Защото крайният вариант се е оказал почти напълно идентичен с черновата, според хората, познаващи и първоначалния текст.

Не по-малко интересно е, защо във всеки пореден доклад непрестанно се появяват все нови неща, казва Панайотова. На мен като човек, който следи материята, ще ми бъде много интересно какво ще залегне в следващия юлски доклад, в който ще бъде направен анализ на всичките пет години на механизма за сътрудничество и мониторинг. И по-точно дали той ще бъде изготвен на базата на първоначалните критерии и на точно фиксираните 6 „репери” или ще бъде допълнен с новите моменти, включвани впоследствие - европейските фондове, манипулациите на изборите и други, казва тя.

Кукли на конци

Свързани ли са смените на правосъдните министърки (дори начело на ведомството беше поставен човек от неправителствения сектор!), както и подмяната на постоянния представител на България в ЕС с брюкселските неблагополучия на българското правителство?

Политологът Владимир Шопов смята, че досега ГЕРБ са имали подход към механизма на наблюдение, който не позволява особено голяма самостоятелност на правосъдната писта. От друга страна позицията на кабинета продължава да се изчерпва с разбиранията на вътрешния министър как трябва да се решават проблемите в тази област, а именно чрез избягване на дълбоки институционално-структурни промени, с неохота за конструктивен разговор по тях, с отричане на очевидния факт, че голяма част от тези проблеми са в ресора „вътрешни работи”.

Така става ясно, че дори предходната правосъдна министърка да е имала някакви по-сериозни реформаторски намерения или управленска способност да ги прокара, нямало е как те да бъдат реализирани.

Ръководителят на постоянното българско представителство в Брюксел заема този пост вече пета година, а в рамките на дипломатическия протокол това е доста отвъд нормалното и приемливото. В неформален порядък може да се спекулира точно какви препоръки е правил към кабинета, как точно да се подходи към решаването на проблемите около механизма на наблюдение, но ...

Ако приемем, че като правило българските дипломати по-скоро се опитват да следват и отразяват разположението на силите в държавата и актуалната политическа конфигурация в страната, по-логично е да се предположи, че българският посланик в ЕС е следвал заявената и провеждана стратегия на правителството и най-вече тази на Цветан Цветанов, констатира Владимир Шопов.

По неформални канали беше известно, че европейската дейност на предходния правосъден министър беше силно ограничавана в рамките на кабинета, което показва, че онова, което тя сега се опитва да направи като вицепрезидент, а именно да създаде едно ново институционално ядро вътре в рамките на президентството, занимаващо се с механизма, не е никак случайно. И лично аз ще бъда твърде любопитен да видя какви ще бъдат техните реакции през идните месеци както на доклада, така и на очевидно порасналия залог за това, което ще има в следващия политически доклад, казва политологът.

Кадрите решават всичко

Кадровите промени понякога са много важни, но те единствено не могат да повлияят на процеса, твърди от своя страна директорката на Европейския институт Любов Панайотова. Реформата в правосъдието е изключително тежка, г-жа Попова беше професионалистка, излизаща от средите на системата.

Сега начело на правосъдното министерство виждаме човек дошъл отвън, който е наблюдавал системата и има свободата да говори по-открито. Поради това действията на новата министърка ще бъдат особено любопитни. Упреците обаче не бива да се насочват само към съдебната власт и правосъдното министерство.

Има много неща, обобщени в графата „корупция”. Тя съществува в различните етажи на властта и е свързана с различна проблематика. Но това е явление, което трябва да бъде разследвано и наказвано за да има наистина някакъв напредък.

Възможно ли е откъсването на България от Румъния както в мониторинговия механизъм, така и за Шенген и какво би означавала подобна стъпка за България?

Според Владимир Шопов подобно нещо би било изключително трудно политически, макар да не е невъзможно. Истинският отговор може да дойде ако България не успее да постигне по-добър доклад през юли, както и от начина, по който ЕС реши да продължи по някакъв начин този механизъм на наблюдение или реши да го прекрати.

Евентуалното отделяне на България от Румъния би било функция от тези две събития. Ако то действително се случи, ще станем свидетели на силен политически шамар за сегашното правителство и провал, който до голяма степен ще съответства на ситуацията с тройната коалиция, когато бяха замразени еврофондовете.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца