*

БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ ВЪВ ВТОРНИК

|
БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ ВЪВ ВТОРНИК

Водещите заглавия в някои български вестници във вторник дават представа за действителността в страната след четири дни великденски празници: "Некрофил намерен мъртъв в килия", "Разчленен труп открит в тоалетна", "Пиян бута 8 лв. подкуп на катаджии", "33-ма оцеляват в пламнал автобус", "Палили кола на Янко Бореца преди стрелбата" са новините, на които е спрял вниманието си "24 часа". "Токов удар уби рибар", "Велоапаш задигна 13 000 евро от германец в Стара Загора", пише "Новинар". "Болна от рак свила Кръстителя" е заглавие на "Стандарт".

Част от вестниците търсят новини извън криминалната хроника. "Страсбург постави България под "засилено наблюдение", пише "Сега". България се класира на трето място сред 47 държави от Съвета на Европа (СЕ) по "засилено наблюдение" за неизпълнение на решенията на Европейския съд за правата на човека. На нея се падат 9% от казусите, докладвани като заслужаващи специално внимание от Комитета на министрите, който е изпълнителният орган на СЕ, пояснява вестникът. Преди нашата държава се нареждат само Турция (13%) и Русия (12%), а в позорната десетка след нея са Украйна (8%), Италия, Молдова и Полша (по 7%), Румъния (5%) и Албания и Гърция (по 4%). На всички останали 37 държави в СЕ се падат 24% от делата под "засилено наблюдение".Класацията е направена в доклад на Комитета на министрите, който обобщава резултатите от приложената за първи път през 2011 г. нова процедура за наблюдение на спазването на решенията на съда в Страсбург. Тя раздели казусите на три категории: под "засилено наблюдение", под "стандартно наблюдение" и "изолирани". В засиленото наблюдение попадат всички пилотни решения на съда, които показват по кои нарушения отделните държави са се превърнали в рецидивисти и са изчерпали търпението на съда. От няколко години България редовно е в първата десетка на държавите по брой осъждания за нарушени основни човешки права съгласно статистиката на съда. Сега обаче за първи път е огласена статистика и от Комитета на министрите, която показва, че България заема и водещо място по неизпълнение или бавно изпълнение на присъдите. Най-често става дума за забавени плащания на присъдени обезщетения.





Властта бави обещаните ограничения за използване на СРС, е друга тема в същия вестник. Повече от година след като премиерът Бойко Борисов предложи работна група да изработи промени в Закона за специалните разузнавателни средства с цел да се ограничи използването им от Министерски съвет не успяха да отговорят какви поправки ще бъдат предложени. Преди три седмици "Сега" е поискал справка за това колко заседания на работната група са проведени от миналата година до сега, как ще се ограничи използването на СРС-та чрез поправките и кога резултатите от дейността на експертите ще бъдат представени публично. Отговор не бе даден. Депутати, запознати с работата на експертите, пишещи законови промени, успяха да си спомнят, че новите текстове са им представяни преди около 6 месеца. "Предложенията бяха в посока да се разширят възможностите за контрол от страна на съдията, който ги разрешава, както и да се намали броят на субектите, които могат да искат прилагането на СРС-та. Бяха разумни, но не знам защо се бавят", разказа един от тях. За по-строг контрол върху СРС-тата се заговори, след като гръмна скандалът с изтеклите в медиите записи на властта.





Търговските банки бавят работата на комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, пише "Сега", като цитира доклад за дейността на звеното за миналата година, внесен за обсъждане в парламента. В документа се обяснява, че най-голям проблем за забавянето на проверките, които по закон могат да продължават 10 месеца и да бъдат удължавани еднократно с още три месеца, "възниква с получаването на информация от търговските банки". От общо образувани 3352 проверки през 2011 година, 710 са били забавени - повечето от тях по вина на банките. Те пък бяха лаконични в коментарите си, че се стараят да отговарят на исканията на комисията в най-кратки срокове.





Вземанията, натрупани в годините на икономически бум, са най-трудни за събиране сега в кризата, четем в "Капитал дейли". Това важи за плащанията не само към банки и небанкови финансови институции, но и към доставчици на нефинансови услуги и продукти, като например телекоми. При банковите заеми има голяма група вземания с просрочия над 360 дни, формирани още от кредитния бум. Тези стари задължения са проблем и тежат на компаниите, като събираемостта на този тип дългове се влошава.Драстично влошаване при плащанията е имало през януари и февруари, като за това са допринесли и суровите зимни условия. Това показват наблюденията на компании за събиране на вземания (т.нар. колекторски фирми), до които "Капитал Daily" се допита. Сред тях има очаквания за увеличаване на задлъжнялостта, като се посочва и че са необходими повече усилия за събиране на дълговете. Преди месец от Асоциацията на колекторските агенции в България посочиха, че събираемостта на натрупаните от населението задължения става все по-трудна. Наблюденията и изводите са за поведението на физическите лица, но в голяма степен важат и за фирми.




Токът от ТЕЦ "Марица-изток 2", най-голямата въглищна централа и най-голям източник на парникови емисии в България, ще поскъпне заради разходите по покриването на екологичните ангажименти, прогнозира "Капитал дейли". През миналата година държавната централа е надвишила с 45% тавана за емисии на въглероден диоксид, показва справка в Изпълнителната агенция по околна среда. Причината е в повишената консумация на въглища заради рекордното производство на електрическа енергия.До 30 април дружеството трябва да декларира пред агенцията, че си е осигурило 5.8 млн. разрешителни (квоти). Това всъщност са емисиите, с които е превишен прагът от 7.1 млн. тона CO2 за миналата година. До този лимит всички въглеродни квоти са предоставени безплатно съгласно правилата на Европейската схема за търговия с емисии (ЕСТЕ). В България схемата обхваща 132 индустриални и енергийни компании, а от 1 януари 2012 г. и четири авиопревозвача.


Язовирите празни, иде страховита суша, пише "Стандарт". Страхът от наводнения изпразни язовирите в началото на пролетта. Прогнозата за рязко снеготопене обаче не се сбъдна и в момента много от язовирите, на които се разчита да напояват земеделските площи, стоят празни. Селскостопанските производители алармират за извънредната ситуация. Източените язовири са под критичния минимум и застрашават близките земеделски райони. Такава е ситуацията в Дупнишко, Пазарджишко, Ихтиманско и околностите на София. Не е по-розово и в останалите плодоносни райони на страната. По досегашните данни на експертите източени до критичните нива са язовир Дяково край Дупница, който захранва с питейна вода града и промишлените предприятия, язовир Тополница край Пазарджик, който подсигурява напояването за производството на ориз. На критичното ниско ниво се поддържа и язовир Панчарево, от който освен промишлени предприятия се напояват и земеделските земи на изток от Софийското поле.





Патриарх Максим е в много добро общо състояние, информира "Труд". Вестникът е получил уверенията от лекарите му, след като телевизионни зрители и миряни в храма “Св. Ал. Невски” се разтревожиха за здравето му навръх Възкресение. След като патриархът изчете евангелския текст, дяконите го подхванаха и му помогнаха да седне. Според лекарите 97-годишният Максим трябвало да приседне заради стари операции.





Около $160 млн. е загубила за последните месеци най-богатата българска вдовица Дарина Павлова, съобщава италианският седмичник „Еспресо", цитиран от "България днес".Богатството на Дарина бе около $ 400 млн., твърди изданието. Само за месеци - от октомври миналата година насам - Павлова била загубила $160 млн. от инвестиции на фондовата борса на САЩ. От известно време бизнес дамата е обявила редица свои имоти за продан, но никой не иска да ги купи. Павлова продава за около $2 млн. и красивата си 30-метрова луксозна яхта, с която се сдоби преди повече от две години. За нея също няма купувач.





"Идеалната краставица - 25 см" е водещото заглавие на „Монитор”.Оранжерийните краставици трябва да са дълги поне 25 см, а допустимото изкривяване не може да бъде повече от 4 см. Това са малка част от изискванията на продуктовата спецификация за този зеленчук, за чието изпълнение ще следят инспекторите от хранителната агенция, пояснява вестникът. За да се подобри качеството на предлаганите у нас плодове и зеленчуци, земеделският министър е издал заповед, с която утвърждава изисквания, на които трябва да отговарят доматите, краставиците, пиперът, ябълките, черешите, прасковите и кайсиите”, четем в "Монитор".



Другата водеща тема в него е, че депутатите са останали без лимузини. Причината според "Монитор" е, че от всички близо 70 лимузини, с които разполагат в момента народните представители, едва 25 са в сравнително добро техническо състояние и не се трошат постоянно, докато останалите не излизат от сервизите. Колите, които все още не са грохнали, обаче са на постоянно разположение на шефовете на комисиите и на парламентарните групи в Народното събрание, е обяснил пред вестника главният секретар на институцията Иван Славчов.


ОЩЕ ОТ "НОВИНИТЕ ОТ БЪЛГАРИЯ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez