БЪЛГАРСКИТЕ ВЕСТНИЦИ В СРЯДА

Съдийка от Румъния наби полицай в Банско и получи 500 лв. глоба, е водещата новина за “24 часа”. Наказанието постанови съдия Албена Момчилова от районния съд в Разлог на дело по указа за борба с дребното хулиганство. 40-годишната магистратка Стефания Кристина била заедно с мъжа си на организирана ски ваканция в нашия курорт. Заради проблемите със спирането на тока в събота по обяд чужденците се ядосали, а румънката решила да поиска обратно парите, дадени за купуване на лифт картите. Съдийката събрала картите на цялата група и стигнала до касите. Там вдигнала скандал, защото касиерката възстановила само част от сумата. Гостенката обаче започнала да крещи и се наложило да се извика полиция. При пристигането на служителите на реда румънката била влязла с главата си през гишето и крещяла. Полицаят Н. В. се опитал да я отстрани, като я хванал за ръката и казал на английски: "Mадам, полис." Тогава неочаквано Стефания се обърнала и му зашлевила шамар по лицето. Заради удара униформените я повели към патрулката, за да я откарат в управлението.По пътя до колата румънката отново налетяла на полицая с шамари и го одрала по ръката. Наложило се да й сложат белезници, за да не буйства.

Костинбродският ромски барон Любомир Илиев-Къдравия, който бе арестуван за подбудителство към убийствата на магистрат, политик и шефа на мешерето, е имал пропуск за последните три парламента, разкрива “Труд”. Според депутати мургавият бизнесмен се сдобил с карта за достъп в настоящото 41-во Народно събрание (НС), тъй като бил сътрудник в комисията по правата на човека, оглавявана от депутата от десницата Йордан Бакалов. Запознати с парламентарните дела твърдят, че избирането му за съветник станало след ходатайство от бившия зам.-шеф на Народното събрание Лъчезар Иванов. Иванов го препоръчал на колегата си от СДС, тъй като ромът активно помагал на ГЕРБ в предизборната им кампания през 2009 г. Твърдял още, че като представител на ромското малцинство Илиев щял да бъде от полза за работата на комисията по правата на човека. Бакалов направил искане до главния секретар на НС Иван Славчов да се издаде пропуск на Любомир Илиев. В писмото изрично било посочено, че това е по предложение на Лъчезар Иванов. Вчера Иванов не бе открит за коментар. След избухването на скандала с парламентарния пропуск на боса на Килърите Петър Стоянов-Сумиста през юли м. г. Йордан Бакалов изпратил писмо пак до Славчов и поискал да се отнеме картата на Илиев.

Съвместяването на двата вота - за местна и президентска власт, е излязло с 5 млн. лв. по-скъпо, отколкото ако бяха проведени поотделно, и 13 млн. лв. над първоначалните разчети, четем в “Сега”. Вестникът се позовава на справка на финансовото министерство, предоставена на сайта "Медиапул". По изчисления на финансовия министър Симеон Дянков от юли м.г. провеждането на двата вота в различни дни щеше да излезе 34 млн. лв., а заедно - 26 млн. лв. В последна сметка обаче правителството отпусна 35 млн. лв., но дори и тази сума се оказала недостатъчна. Според отчета на МФ, изготвен в началото на януари т.г., окончателно са похарчени 39 263 417 лв. Което е с малко над 4 млн. лв. над разписаната план-сметка. Изчисленията сриват основния аргумент на властта за прилагане на схемата "2 в 1", довела да хаос пред урните - спестяване на средства, посочва изданието.

На 4 февруари президентът Георги Първанов ще обяви какви са бъдещите му планове, пише “Новинар”. Мандатът на Първанов изтича на 22 януари и тогава ще бъде официалната церемония по встъпването на длъжност на новия президент Росен Плевнелиев. Приближени до президента напомнят, че датата 4 февруари е съдбоносна за държавния глава, защото тогава се навършват 15 години, откакто като председател на БСП върна мандата за съставяне на второ правителство на социалистите, след като Жан Виденов падна от власт. Очаква се Първанов дотогава да възстанови и членството си в партията.

България оглави още една мрачна класация в ЕС - тя е с най-голям процент младежи, които едновременно са без работа, нямат образование и не учат за придобиване на квалификация, съобщава “Сега”. Българите между 15 г. и 24 г. с такъв профил са 21.8%. Това показват предварителните данни на европейската фондация за подобряване качеството на живот. Делът на младите хора без никаква перспектива у нас е почти двойно по-голям от средния за ЕС - 12.8%. 7.5 млн. млади европейци са без работа и без образование към края на миналата година, показват данните на фондацията. Холандия е най-слабо засегната с едва 4.4% едновременно необразовани, неучащи и безработни младежи. С двойно по-ниско от средното ниво са Люксембург, където тези младежи са малко над 5%, и Дания - около 6%. В дъното на класацията с нас са още Италия и Ирландия с около 18% от младите без шанс. В съседна Румъния техният дял е 16%. С изключение на Люксембург процентът на тези младежи във всички членки на ЕС е нараснал значително от началото на кризата, показва изследването. Само през 2010 г. в Италия и Великобритания засегнатите младежи са достигнали по около 1.1 млн. души. България губи 934 млн. евро от тези младежи, изчислява фондацията. Държавните разходи са само 6 млн. евро от тази сума. Остатъкът е нереализирани доходи. Под това експертите разбират разликата между доходите на работещите българи и на тези от безнадеждната категория.

Държавата се оказа най-големият длъжник на Военномедицинска академия (ВМА). А в резултат самата болницата трупа борчове, които в момента са 69 млн. лв., информира “Труд”. От институциите най-големият длъжник на ВМА е ДАНС. От 2009 г. до насам родното ФБР не е платило и стотинка за извършеното медицинско обслужване на служителите си и техните семейства. В средата на 2010 г. дължимата от ДАНС сума бе 4,2 млн. лв. “Днес вече е близо 7 млн. лв.”, уточни пред “Труд” ген. Стоян Тонев, началник на ВМА. Докторите от Военната болница се грижат за здравето на наетите от ДАНС, техните съпруги (или съпрузи) и децата им до 18 г., като това задължение им бе вменено с постановление на кабинета “Станишев” от лятото на 2009-а. “За съжаление ръководството на ДАНС и да иска да плати, няма как да го направи, защото в бюджета им липсва перо за медицински грижи”, обясни ген. Стоян Тонев. Самото Министерство на здравеопазването (МЗ) също е сред длъжниците на Военна болница. То не е превело и стотинка за извършените в болницата трансплантации през 2008-а, 2009-а и 2011 г. “Платено е само за 2010 г., т.е. за 7 трансплантации, а за 19 - не”, разясни генералът. Дължимата от МЗ сума възлиза на над 1 млн. лв. “Дължимите средства за 2011-а, които са близо 2 млн. лв., вече са преведени. Ако се налага допълнително заплащане, то ще бъде сторено”, заявили от здравното ведомство.

В продължение на поне пет години от бюджета на дома за възрастни хора с деменция в столичния квартал "Княжево" са били източени над 213 000 лева. Това показва проверка на звеното за вътрешен контрол на Столичната община, съобщава “Дума”. От 2007 до 2011 г. счетоводителката на социалната институция е извършила 69 банкови транзакции, които не са отразени в документацията, а парите са присвоени. Кражбите са се увеличили през последните две години, като източените пари са достигнали до 80 на сто от бюджета на дома.

Националната агенция за приходите (НАП) от днес пуска нови онлайн услуги за физически и юридически лица, за които няма да е нужен електронен подпис, информира “Монитор”. Те се базират на персонален идентификационен код (ПИК). Първоначално чрез него ще можем да проверяваме каква информация е изпратил за нас шефът ни в приходната агенция. Постепенно ще бъдат въведени още възможности. Предвижда се скоро чрез въпросния код да можем да проверяваме каква информация се съдържа в данъчно-осигурителните ни сметки. В тях има данни за това какви данъци и осигуровки сме платили и какво още дължим на държавата, обяснява вестникът.

Скоро авиокомпаниите няма да имат право да налагат допълнителни такси за чекиране на пътниците и багажа им, а при прехвърляне на билета на друго име, няма да се иска доплащане, казва пред “Стандарт” евродепутатът Антония Първанова, след като Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите в Европарламента одобри доклада й за проблемите на пътниците, ползващи въздушен транспорт. Всички такси, които се искат от пасажерите, ще бъдат обявявани предварително и достатъчно прозрачно. Те трябва да бъдат отразени в крайната цена на билета, обяснява още Първанова. Така пътуващите най-вече с нискотарифни авиокомпании няма да бъдат сюрпризирани на летището с нова, доста солена сума. Ще отпадне и друга некоректна практика на авиокомпаниите - пътник, който не се яви за полет, да губи и билета за връщане. Това не е редно, защото нарушава правата на потребителите, обясни Първанова.

Напиши коментар