*

БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ РАЗБИРАТ САМО СРАМА, НО НЕ И ВИНАТА

|
БЪЛГАРСКИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ РАЗБИРАТ САМО СРАМА, НО НЕ И ВИНАТА

Да се строят пътища е лесно. Съвсем различно е да се изгради честно, усърдно работещо и надеждно общество

Бриджет Чарнота*
Сега

"Българите разбират само срама, но не и вината!". Пет години след присъединяването им към ЕС вече започвам да разбирам какво означава това.

Наблюдението върху поведението на страна членка след присъединяването й създаде нежелан прецедент в ЕС. Това означава подозрение към страната, че не може да й се вярва, защото не е направила всичко, което е обещала към датата на присъединяването. Така че елементът "срам" възниква с условията, при които България и Румъния влязоха в ЕС. Защото без значение какво криминално и корупционно наследство от предишните режими тегне на плещите на други присъединяващи се страни, към нито една от тях не бе приложен механизмът за наблюдение. Литва и Латвия са очевиден пример за това.

Ситуацията в България и Румъния 5 г. по-късно и видимата липса на резултат от механизма за наблюдение показват опасността от оценката на готовността за присъединяване, основана на обещания. Обещания, а не постижения доведоха до присъединяването през 2007 г. и това остави ЕС с вързани ръце, способен единствено да увещава двете страни да продължават да работят, за да изпълнят ангажиментите си по отношение на правосъдието и върховенството на закона. Което до голяма степен и през погледа на наивния наблюдател извън България изглеждаше, че те правят - поне на хартия.

В обществото обаче реално имаше твърде слабо осъзнаване на необходимостта да се осъществят трудни или непопулярни промени в старите навици. А сред криминалното братство и корумпираните официални кръгове -

силно нежелание да се играе по правилата на ЕС

Всъщност нежелание да се играе по които и да е правила на цивилизовано общество, подчиняващо се на закона. Тъкмо тук е проблемът. Законите се приемат, за да се удовлетвори Брюксел, и след това той цинично се пренебрегва или заобикаля. Българите и румънците прекрасно знаеха, че няма нови или допълнителни санкции по законите на ЕС, които да им бъдат наложени, независимо какви са заключенията на поредицата от доклади по механизма за наблюдение.

Когато страни като Швеция и Финландия се подготвяха за членство в ЕС и обещаваха да направят необходимата синхронизация на националното си законодателство, можехме да сме сигурни, че това ще се случи, защото тези хора винаги спазват обещанията си, а обществата са честни и спазват законите.

В България и Румъния, когато изискваните промени засягаха корупцията и престъпността, бе трудно да се приложат, защото престъпните и корумпираните елементи в съответната страна бяха достатъчно силни и достатъчно свързани с официалния живот, за да са в състояние да предотвратят промените. Брюксел се концентрира твърде много върху проверката за техническата адаптация на законите и твърде малко в проверка на честността на управляващите.

Дали всичко това кара отговорните във всички поредни правителства да се почувстват виновни? Ни най-малко! Срам - вероятно за няколко дни всеки път, когато бяха огласявани докладите за България и Румъния, защото отново и отново, година след година те бяха обвинявани, че не се справят добре като другите страни.

Но вина? Никога!

Защото да поемеш вината означава да приемеш обвиненията и заедно с това да приемеш, че трябва да промениш нещо и да започнеш на първо място от себе си.

В борбата срещу вкоренената корупция докладът по механизма за наблюдение е интересен инструмент - то е като да записваш пет години наред на камера за наблюдение крадец, който постоянно се връща на местопрестъплението, но никога да не го арестуваш. Докладът заявява година след година какъв е проблемът, но не може да стори нищо, за да подобри нещата. Уличаващата снимка може да доведе до моментен срам, но той бързо се превъзмогва от фалшивите твърдения за успех и прехвърлянето на вината върху другите.

През тези 5 г. Брюксел трябваше да си зададе въпроса дали механизмът за наблюдение служи на целта си и по мое лично мнение той не служи и трябва да бъде прекратен. Факторът "срам" не е по-силен или по-ефективен през четвъртата и петата година или пък евентуално в шестата, отколкото е бил в първите две години след присъединяването, когато всяка уважаваща себе си администрация би трябвало да е направила реални усилия да отърве държавата си от това досадно "наблюдение" от Брюксел.

Той би проработил единствено, ако управниците в България и Румъния бяха достатъчно доблестни да признаят сами липсата на напредък в борбата с корупцията и престъпността. Защо им бяха нужни чужди наблюдатели, които да им посочват това, което повечето честни граждани знаят отлично?

Брюксел трябва да запомни и научи добре този горчив урок за следващите вълни на разширяване на ЕС, в противен случай все повече ще намалим влиянието на доблестните елементи върху общото ни европейско общество. Готовността от присъединяване в клуба трябва да се измерва със споделени ценности, а не със синхронизирано законодателство.

Ако тези, които контролират и понякога инициират промени в България и Румъния, сериозно възнамеряваха да променят начина си на действие, те щяха да го сторят досега, през всичките тези 5 г., доброволно, за доброто на страната си, без нуждата от годишни доклади от Брюксел. Тъжната истина е, че на тях

не им пука

и че нямат никакво намерение да се променят и че инструментът "наблюдение" не може сам по себе си да ги накара да се загрижат, нито пък ще промени криминалното им поведение. Те не изпитват вина, а полза от това да се засрамят няма.

Да се строят пътища е лесно. Съвсем различно нещо е да се изгради честно, усърдно работещо и надеждно общество. Никаква груба или опростена пропаганда не е в състояние да убеди някого, че всичко върви по мед и масло в рая на Земята - България, и че нещата постоянно се подобряват.

Населението като цяло трябва да понесе бремето на срама, а никой не поема бремето на вината. Докладите по механизма за наблюдение продължават да повтарят какви са проблемите, но като цяло българското общество трябва да добие моралната сила да постигне реалното приложение на препоръките от докладите.
-----------

* Авторът е бивш докладчик за България в ЕК до приемането на страната в ЕС.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez