*

БЪЛГАРСКИТЕ "ЛЕШОЯДИ"

|
БЪЛГАРСКИТЕ "ЛЕШОЯДИ"

Дойче Веле

16 национални всекидневници, 251 радио- и 153 телевизионни програми: за страна като България с около 7,5 млн жители медийният пазар е развит много добре. Жалко само, че количеството не гарантира непременно и качество...

Количественото изобилие не означава непременно и разнообразие, нито пък е гарант за качествено съдържание. Доказателство за това е медийният ландшафт в България - там както разнообразието, така и качеството на медиите са силно дефицитни. Така "Балканският медиен барометър: България 2012"* обобщава ситуацията в страната.

Относно медиите съществува един основен въпрос - изключително важно е да се знае кой е собственикът. "Не и в България", коментира доц. Орлин Спасов, част от екипа, изготвил Балканския медиен барометър. "Дори и с проверки в Търговския регистър не може да се разбере кой точно е собственикът на дадена медия, защото се стига до офшорки", казва той.

Оттук произлиза следният проблем: когато липсва яснота по въпроса кой точно притежава една или друга медия, концентрацията на собственост става трудно проследима. А това вече отваря ниши за анонимно прокарване на интереси през пресата и от екрана.

Все по-надолу

В тази връзка медийният експерт Николета Даскалова от фондация „Медийна демокрация“ посочва например, че утвърдени журналисти често се изявяват в жълти издания. "Сериозни имена прегръщат инструментите на черния пиар, клюките и сплетните и стават острие на целенасочени корпоративни и политически атаки", казва тя. А това, разбира се, е за сметка на професионални принципи като точност и безпристрастност.

Според Балканския медиен барометър нито точността, нито пък безпристрастността е сред силните страни на българското информационно пространство. "Ако след 100 години някой реши да научи от днешните медии какво се е случвало в България, нищо няма да разбере", коментира участник в екипа, изготвил Балканския медиен барометър.

Медийният експерт Татяна Буруджиева посочва друг проблем: "Дневният ред на пресата се задава не от обществото, а от властта". Според Буруджиева българските медии вървят по стъпките на българските политически партии – не към развитие, а към тежка развала.
"Във възход е само платената любов помежду им", казва тя.

Журналистика или манифактура?

Балканският медиен барометър обръща внимание на още една тенденция – рутинизирането и превръщането на журналистиката в „производствен процес“. Българският принос в журналистическата професия, най-вече на провинциалните медии, е неформалното създаване на „журналистически ТКЗС-та“. "За да не бъдат глобявани, че са пропуснали събитие, отразено от друго издание, репортерите от различните медии се договарят зад гърба на шефовете си предварително за какво да пишат и за какво не", казват от екипа на Балканския медиен барометър.

Според обобщените резултати от барометъра, в България преобладава т. нар. „лешоядна журналистика“ – т.е. в съдържанието преобладават негативизъм, агресия, скандалност. А журналистите, които влагат усилия в сериозно и разнообразно съдържание, постепенно се маргинализират.

Цели ниши като научната, аналитичната и разследващата журналистика отсъстват от българското медийно пространство или са оскъдни. В много области връзката между експертизата и медиите е скъсана, обобщава "Балканският медиен барометър: България 2012".

* Изследването Балкански медиен барометър е част от традицията на Медийните барометри, въведени от фондация „Фридрих Еберт” през 2004 г. Медийните барометри са аналитични инструменти за оценка на медийната среда в национален контекст. За периода от 2004 до 2012 г. Барометрите са провеждани в повече от 30 страни по света. Балканският медиен барометър (БМБ) стартира през 2011 г. в Босна и Херцеговина. България е втората страна от Източна Европа, в която се провежда изследването.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez