*

БЪЛГАРСКИ ПОЩИ? НЕ, БЛАГОДАРЯ! /ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДИН АБСУРД/

|
БЪЛГАРСКИ ПОЩИ? НЕ, БЛАГОДАРЯ! /ХРОНОЛОГИЯ НА ЕДИН АБСУРД/

Борис Петров
Дневник

Читателски Дневник: Получихме писмото на Борис Петров от Пловдив, което е разказ за сблъсъка му с местен клон на "Български пощи" в града. Публикуваме "дневника" му за една-в-крайна-сметка-недостигнала-до-получателя-си-коледна-пратка, защото показва нуждата от реформа нуждата от реформа в държавната компания и ако тя изисква време, то поне промени в стила на обслужване на нейните служители могат да се случат веднага. "Дневник" ще потърси официален коментар и от пощите по казуса. Ето историята (подчертаните места са на автора):

Отворено писмо на вниманието на всички частни и корпоративни "клиенти" на Български пощи ЕАД и на ангажираните с обществени и икономически проблеми медии.

09.12.2011 Бабата и дядото на сина ми изпращат пакет с коледни подаръци от Перну, Естония.

16.12.2011 Пратката пристига благополучно в РСЦ-Пловдив и още около 8 часа сутринта е вече в ПС 4023, която се намира на около 1.5 км от дома ми. За това ще разбера седмици по-късно.

23.12.2011 В последния работен ден преди празниците отивам до пощенската станция. След дълго разлистване на куп измачкани листове с налепени стикери по тях служителката на гише "Пратки и писма" ми обяснява, че няма нищо за съответния адрес. Избрал съм това гише, защото именно там става разпределянето на пратки за пощальоните и близо 20 години съм търсел информация на същото място.

От около 6 месеца вместо абонат на списание "National Geographic България" съм се превърнал в пощальон, защото от ПС 23 не ми го доставят, а ми изпращат известие всеки месец за получаване. Обяснение: новият пощальон не може да се ориентира и не е много удачно да разнася списанието?!? Недоволен съм от подобна услуга, но не съзнавам, че чашата на потребителското ми търпение тепърва ще прелее.

05.01.2012 Празниците вече са отминали и заставам отново пред служителите от "Български пощи" с молба да прегледат своите допотопни купища хартия. Отново нищо!

12.01.2012 Тъщата ми получава и ми продиктува проследяващ номер, след като става ясно, че пратката се забавя подозрително дълго дори и за тукашните стандарти.

ШОК И УЖАС!!! С пълно недоумение виждам в онлайн системата за проследяване, че на същия този 12-ти януари пратката заминава от София обратно за Естония! Причина: НЕПОТЪРСЕНА ОТ ПОЛУЧАТЕЛЯ!

13.01.2012 На път за работа в 8:00 часа влизам в пощенския клон, за да потърся обяснение. Получавал съм редовно известия за пратки и писма от чужбина от средата на 90-те. До входа на жилищната сграда има заключваща се обща пощенска кутия, в случай че входната врата е заключена, а съседите са ми гласували доверие да бъда единственият отключващ въпросната кутия. За изчезнало известие не може да става и дума!

"Шефката я няма", отговаря на молбата ми да говоря с началник-контрольора смутена служителка. Часът е вече около 8:10. В 8:40 часа съзнавам, че не мога да чакам повече, тъй като имам по-стриктни служебни задължения от "шефката" и се обръщам към други служители. Почти трогателно ми обясняват как е трябвало да се обърна към гише "Колети", а не към "Пратки", което отстои на няколко метра от първото.

"Изпратихме ви известие, а на петия ден ви изпратихме и втора покана! Даже ви потърсихме телефонния номер, но не успяхме да го намерим, въпреки че не сме длъжни да го правим." Нито за момент през главите на служителките не преминава дори бегла мисъл, че нещо може да се е объркало. "Спестете си противоречивите обяснения за официалната проверка, която предстои," заявявам преди да напусна неугледната станция.

Изпращам своевременно сигнал до Дирекция "Съобщения" с настояване за проверка по случая. В разговор със съседка разбирам, че два месеца по-рано по щастлива случайност в ПС 23 е видяла пакет, адресиран до нея, подготвен за изпращане обратно за Белгия, след като не е била известена.

16.01.2012 Повторен опит за среща с г-жа Несторова, началник-контрольор, завършва отново безуспешно.

Прибирам се от работа и виждам, че семейството ми е на ръба на нервна криза. Опитът ми за аудиенция с г-жа Несторова е довел до някакъв уродлив резултат. През деня е пристигнала Втора покана за получаване на пощенска пратка с клеймо от 06.01.2012 (?!). Нищо неподозиращата тукашна баба на сина ми напразно е отишла до пощенския клон в мразовития януарски ден, за да чуе грубото "Ама тази пратка я няма вече! Синът ви я търсеше онзи ден!"

В опит за прикриване на нарушението на служебните си задължения някой е допуснал онази сериозна грешка, която ми предоставя не само енергия за сериозна борба с архаичното ведомство, но и веществено доказателство за нередности.

17.01.2012 Както в приказките, срещата ми с г-жа Несторова се състои едва при третия опит. Твърде бързо обаче красивите сини очи на началник-контрольора придобиват ледено изражение.

"Какво още искате? Чух ви как заплашвахте онзи ден колежката, че ще пускате жалби и сигнали," е първото, което чувам. "Г-жо Несторова, не бяхте ли на съвещание във въпросния ден? Нима сте били наоколо? Отказвате ли ми официално съдействие?" "Не, не! Не ви отказвам. Не можете да докажете по никакъв начин, че не сме ви уведомили." Разбирам, че от клиент съм се превърнал в подсъдим пред безукорната държавна фирма. "Г-жо Несторова, най-парадоксалното е, че изглежда и вие не можете да докажете, че съм бил уведомен. Къде са копията от известията с изходящите им номера?" "Нямаме такива!" Рационално и ефективно, по сталински! Няма работа, няма клиент, няма проблем!

"Как ще ми обясните защо получавам Втора покана (оградено е с червен маркер) десет (10!) дни след клеймото?" "А вие как ще докажете, че сте я получили чак вчера?"

Приемам, че съм сериозно заподозрян и спирам да се представям като клиент на услуга. "Да приемем, че не е имало проблем с доставката. Според вашите служители съм бил известен втори път на петия ден от пристигането на пратката. Моля, изчислете 5 дни от пристигането на 16.12.2011 г." В този момент нещо се случва с матросовския плам на г-жа Несторова. "Това може би е била трета покана – търсили са ви упорито!" "Г-жо Несторова, виждате ли надписа Втора покана, ограден с червен маркер? А можете ли да ми кажете защо, ако това известие е пратено в петък на обяд, пратката потегля обратно като непотърсена още на следващия вторник преди 8:00 часа?"

Г-жа Несторова ми връща "известието" и поглежда настрани с усмивката, с която магазинерка през 80-те поставя пред чакащите табела "Санитарен полуден".

"Вижте, аз не мога да стоя до всеки от 40-те души, които работят тук!" Така изречени, думите на началник-контрольора, чиито служебни задължения се състоят именно в контрол над въпросните 40 души, ме убеждават, че напразно губя времето си пред вехтото гише.

19.01.2012 Точно на седмия ден след изпращането обратно разочарованата тъща в Естония получава известието, че може да получи отново своя пакет. Показва ми известието пред уеб-камерата – красив фирмен формуляр с размер А4, на който са РАЗПЕЧАТАНИ всички сведения, дати и номера, свързани с обработването на пратката. Колко различно в сравнение с полуграмотно изписани на ръка име и непълен адрес с фиктивна драскулка вместо подпис върху невзрачно листче!

Тъщата едва сдържа сълзите си, когато обяснява пред мен и съпругата ми как за първи път в живота си се е почувствала нещастна, че получава пратка. Внукът й още няма три години и някак си забрави какво стана с подаръците, които баба беше обещала. На нея не й е останало нищо друго освен да заплати EUR 17 (разходите по връщането от България), за да вземе пратката, с надеждата че след време все пак ще подари някак си съдържанието на кутията на своето първо внуче. От Eesti Post й оказват пълно съдействие и я молят да напише жалба, за да могат да изискат проверка от своите български колеги. Изпраща ми е по препоръчана поща всички документи и квитанции, защото е убедена, че в ЕВРОПЕЙСКА държава е невъзможно подобна немарливост да остане без последствия и компенсации.

Отказвам да преглътна унижението, нанесено на семейството ми и на страната, в която живеем! Отказвам също да приема, че хаосът в един изключително отблъскващ с вида си и оставен без надзор пощенски клон може да бъде толериран. Убеден съм, че през 1879 г. Български пощи е предлагала по-качествени услуги в бившите конаци и чифлици, защото не е била в лапите на колективна безотговорност, насадена в един от последните бастиони на фалиралия 45-годишен социален експеримент в България.

Междувременно, в очакване на проверката по случая от Дирекция "Съобщения," се обръщам и към Санома Блясък България, издател на National Geographic, със следния призив в началото на Новата година: Уважаемо издателство, искрено се надявам, че скоро ще бъде възможно да получаваме изданията ви на адреса си чрез някоя коректна и ценяща клиентите си фирма за пощенски услуги, каквито несъмнено се утвърждават на българския пазар. Не ни причинявайте разочарования чрез Български пощи ЕАД и ще ви бъдем благодарни с подновени абонаменти!


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца