*

БЪЛГАРИЯ В ОЧАКВАНЕ НА НОВАТА ИСТИНА

|
БЪЛГАРИЯ В ОЧАКВАНЕ НА НОВАТА ИСТИНА

Дойче Веле

След броени дни Брюксел ще публикува поредния доклад за България. Дали този път похвалите в него ще са повече от забележките? И има ли някакъв шанс юлският евродоклад да е последен за страната?

По темата Николай Цеков разговаря с д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер":

"Предстоящият юлски доклад на Еврокомисията ще направи не само равносметка на последната половин година, но и равносметка на реформите в българската съдебна система през последните пет години, първите две от които бяха откровено изгубени. Успехи има едва след 2009-та: Законът за конфискацията, Специализираният съд, БОРКОР. През тези години България създаде достатъчно институции, нови закони и проведе реформи; в това отношение правителството свърши добра работа. Сега задачата е тези структури да се изпълнят със съдържание и законите да се прилагат. За целта на България и особено в съдебната система са нужни честни професионалисти", казва д-р Марко Арндт, шеф на софийското бюро на фондация "Конрад Аденауер" .

Според него България и Румъния черпят много ползи от наложения им преди пет години мониторинг. Това наблюдение не ги унижава, то не ги поставя в категория "втора ръка", а им помага.

"Когато една фирма има проблеми, които не може да реши сама, тя се обръща към консултанти и обикновено им плаща високи хонорари. В случая с мониторинга върху българската съдебна система консултантите са най-добрите правни експерти в Европейския съюз, а България не им плаща нищо за правените два пъти в годината прегледи, анализи, съвети и препоръки. При това ЕС дори не може да наложи за изпълнение задължителни мерки", посочва германският експерт.

Според него мониторингът върху България едва ли ще отпадне преди влизането на страната в Шенгенското пространство, защото тъкмо за приемането си в Шенген България трябва да демонстрира значителни успехи в борбата срещу организираната престъпност и корупцията.

Треперещата ръка на българската Темида

В момента статистиката на българската прокуратура сочи, че в страната само 4 процента от присъдите са оправдателни. Много от тези оправдателни присъди обаче засягат тъкмо обвиняеми с влияние в политиката и бизнеса, както и фигури от сенчестия и подземния свят. Д-р Марко Арндт припомня, че в Брюксел точно тези дела се наблюдават под лупа.

"Наистина и тук напоследък има успехи, но те все още са недостатъчни. България трябва най-после да започне да прилага методи за анализ на оправдателните присъди. За оправдателните присъди може да има много причини - например голямата натовареност на съдиите, липсата на професионализъм и достатъчно добре подготвени следователи. Разбира се, това не отменя хипотезата за корупционен или физически натиск върху съдебните състави, както и влиянието на шуробаджаначеството или други връзки върху съдебните решения. Тъкмо поради това българските граждани се нуждаят от обективни разследвания, те чакат отговор на закономерния въпрос: защо очевидно виновни лица се измъкват от правосъдието?", казва ръководителят на софийското бюро на "Конрад Аденауер".

Той уточнява, че само задълбочен анализ може трайно да премахне недостатъците в практиката. Според него независимостта на съдебната система е нещо сложно. Нейното практическо осъществяване е истинско предизвикателство за всяко правителство на правова държава, каквато е и България.

Как Германия иска да помогне

И при "нормалната" борба срещу престъпността има нови тенденции. Наскоро с финансовата подкрепа на фондация "Конрад Аденауер" и с участието на известни германски криминолози МВР се сдоби със стратегия за превенция на престъпността. "В Германия подобни стратегии се прилагат вече 30 години. Далеч по-смислено е да предотвратяваш престъпленията, отколкото да ги разследваш. Разбира се, превенцията може единствено да свали равнището на престъпността, но не и да я елиминира. Нека не забравяме още, че превенцията е задача не само на вътрешното министерство и полицията. За нея носят отговорност и местните власти, и самите граждани.

Предотвратяването на криминалните прояви започва с прости градоустройствени мерки като добре осветени квартали и видеонаблюдение. Когато ги има - честотата на уличните престъпления неотклонно бележи тенденция към осезаемо снижение. Превенцията задължително включва работа с младежите, стимули за спорта и сътрудничество с училищата. Задължително важно място в нея заемат и родителите. В този процес полицията играе важна роля, която консултира общинските власти кои са опасните места в градската среда", посочва д-р Марко Арндт.

Предстои изработената от германски криминолози стратегия за противодействие на уличната и битовата престъпност да бъде приложена в избрани райони на България, за да се напасне според особеностите на местната криминогенна ситуация.

"За ромските квартали прилагането на подобна стратегия изисква дълбоко познаване и навлизане в местните структури. Проблемът е, че досега в България не е осъществявана единна стратегия за криминална превенция. Единствено с подкрепата на германската провинция Райнланд-Пфалц са проведени няколко инициативи в тази насока, като в София бе създаден и Център за криминална превенция", заключава д-р Арндт.


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez