*

БЪЛГАРИЯ ПАК ЩЕ ИЗЯДЕ ТОЯГИТЕ И СОЛТА И НАКРАЯ ЩЕ ПЛАТИ

|
БЪЛГАРИЯ ПАК ЩЕ ИЗЯДЕ ТОЯГИТЕ И СОЛТА И НАКРАЯ ЩЕ ПЛАТИ

Kafene.net

Казусът със съдия Венета Марковска започва да прилича на един от най- българските вицове. Едва ли има смисъл да се разказва, ясно е обаче, че накрая пак колективният Ганю ще плати.

Упорството на тази власт да държи на грешните си решения е просто изумително. Инатът й надхвърля дори повратливостта, с която се отрича от самата себе си още преди да са пропели първи петли.

Инатеше се и продължава да се инати за личности и за безкрайна верига погрешни решения. Достатъчно е да се погледнат решенията на Конституционния съд от последните години и ще се види упортството да се защитават противоконституционни каузи. Впрочем, именно този списък обяснява донякъде и сегашното упорство - въпреки очевидния червен картон от Брюксел да се наложи за негов член "наш" човек, предвидим в становищата си.

Сагата около избора на Марковска продължи пет дни преди да се чуе становището на премиера Борисов. Няколко дни въпросът все едно не съществуваше въпреки безмисленото повторно изслушване в парламента, писмото на председателката на правната комисия до председателя на ЕВропейската комисия, квалификациите на външния министър, че ЕК е некоректна и пуска слухове, врътките на вътрешния министър, че говорителят Оливие Байи не бил истински и думите му не изразявали становището на ЕК. В оглушителната тишина потъна и плахото президнетско предупреждение, че Брюксел отправя изключително сериозно послание.

Отправя, но няма кой да го чуе, важното е пропагандната машина вътре в страната да се върти.

А че за оглушките ще се плаща, няма значение. Срокът на плащането излиза извън мандата на сегашния кабинет, следователно тогава може и потоп да настане. Après moi, le déluge.

Допълнителен допълнителен мониторингов доклад за България означава много неща и всичките негативни - отлагане на Шенген, макар отдавна да е ясно, че това правителство няма да види въжделения достъп до шенгенската информационна система /Шенген е легитимация за доверие/, разклащане на доверието в българските институции, отблъскване на инвеститорите, които няма начин да не научат, че спорната съдийка идва от Върховния административен съд, който се произнася по фирмени дела. Означава допълнително компрометиране на страната, която и без това не се радва на особено добро реноме и се е превърнала в своеобразно плашило пред следващо разширяване.

Всичко това се случва в момент, когато се работи върху бюджета на ЕС за следващия седемгодишен период. Както винаги, когато става дума за европейски тънкости, България е над тези неща. Тя заяви, че е против съкращанатето на средствата за новите членки и се обяви за "приятел на кохезията", с което реши, че е приключила въпроса и може да се върне към предизборната кухня.

Същевременно освен съмненията, свързани с избора на новите членове на КС, и намеците за допълнителен доклад, от Брюксел идват и други предупреждения.

"Не е вярно, че Европа няма инструменти /за въздействие/. В крайна сметка България получава много сериозна подкрепа от ЕС, получава много пари и конкретно за тези области, които попадат в обхвата на мониторинга, за да изпълни посочените там изисквания. Има възможности за преоценка как се харчат парите и какви суми трябва да бъдат отпускани занапред" - каза един от приятелите на България Джефри ван Орден, някогашен докладчик за страната в Европейския парламент и британски евродепутат.

Предупреждението бе деликатно, учтиво, каквито София обикновено не разбира.

Ден след него последва потвърждение, че забележките за избора на новите членове на КС не са случайно изтървани думи на неупълномощено лице, както се опитаха да представят работите в София.

Ако към тези учтиви думи се добави пълната зависимост на България от европейските средства /примерно в проектобюджета за 2013 г. европейските средства остават основен източник за публични инвестиции - 66% от планираните 5,39 млрд. лева/ може да се прогнозира какво би означавало орязването им за държавата.

Случаят с Марковска не е единичен, забележките и писмата от Брюксел напоследък са почти ежедневие. Дори тя да подаде оставка, той просто може да се окаже капката, след която чашата, която се пълни вече шест години, да прелее. Kafene.net


ОЩЕ ОТ "ПОЛИТИКА"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez