*

БЪЛГАРИТЕ: ВСЕ ТАКА БЕДНИ И ОБЕЗВЕРЕНИ

|
БЪЛГАРИТЕ: ВСЕ ТАКА БЕДНИ И ОБЕЗВЕРЕНИ

Дойче Веле

Днес, след 5-годишно пребиваване в „клуба на богатите”, както българският печат наричаше навремето ЕС, българите си остават все тъй бедни, разочаровани и скептични. Защо се получи така? Анализ на Георги Папакочев:

Единствената полза, която българите усещат за себе си в края на първата година от своето еврочленство, е улесненото пътуване в Европа само с лична карта. Социологически сондажи в началото на 2008 сочат, че благополучието на хората е останало непроменено, цените на храните растат непрестанно, а доминираното от БСП правителство на Тройната коалиция без дебати и на бърза ръка ратифицира в парламента Лисабонския договор.

В същото време държавният глава Първанов призовава Брюксел да промени своя механизъм за контрол /това са прословутите ежегодни доклади на ЕК за напредъка в борбата срещу организираната престъпност и корупцията/, който имал „не съвсем ясни параметри и критерии”. Заради източване на евросредства и откровени кражби в средата на същата година Брюксел замразява над 400 милиона евро по програмите ФАР и САПАРД, а след двата показни разстрела в София на фигури, свързани с мафията, от кабинета е изгонен вътрешният министър Румен Петков.

Посланичката в Германия Меглена Плугчиева спешно е върната в страната като вицепремиер със задачата да пооправи батаците около замразените половин милиард евросредства. В края на годината три четвърти от българите декларират, че членството в ЕС не оказва никакво влияние върху живота им, а половината са убедени, че след политиците от евроинтеграцията най-много печелят мошениците и корумпираните.

Пирът на бедняка

Изборната 2009-та започва със спешни визити в София на високопоставени европейски чиновници, които задъхано обясняват на управляващата тристранна коалиция необходимостта от спешно подобряване на капацитета на държавната администрация и на съдебната система, от поддържане на строга фискална политика, значително намаляване на бюрокрацията, модернизиране на образованието в България, съчетаването му с изискванията на пазара и намаляване на случаите на ранно напускане на училище.

На недвусмисленото напомняне на шефа на ЕК Барозу, че до средата на годината Еврокомисията очаква „дела, обвинения и присъди за босовете на организираната престъпност и за корупцията по високите етажи”, премиерът Станишев обяснява, че „промяната не ставала за ден”, че правителството е правило грешки и има провали, но „процесът на реформи щял да бъде ускорен”.

Междувременно става ясно, че за трите години членство в ЕС България е внесла в Брюксел около 1.1 милиарда, получила е 1.8 милиарда, и така се е възползвала едва от жалките 700 милиона евро. Идването на власт на ГЕРБ не променя особено нещата. В края на 2009 почти 80 на сто от българите декларират, че еврочленството на страната не им се отразява по никакъв начин, а 15 на сто дори отчитат загуби от присъединяването към Общността.

Държава в клинично състояние

„Славната” за ГЕРБ 2010 година започва с емоциите около въпроса какъв ресор в ЕК предстои да получи партийно номинираната за еврокомисар външна министърка Румяна Желева. Шоковите вълни около нейния шеметен провал пред ЕП и последвалите спешни рокади в кабинета отлагат с месеци решаването на трупащите се проблеми с ЕК, която междувременно през юни същата година отчита трите най-слаби места в българската икономика - енергийната сигурност, конкурентоспособността и иновациите.

Успоредно с това Европейският съд за правата на човека класира България на шесто място от близо 50 държави по непригодност на нейната съдебна система, което даде основание на някои наблюдатели да твърдят, че по отношение на правоприлагането страната се намира в нещо като „будна кома”.

Зъбатата европейска усмивка

В началото на 2011 агенция Ройтерс отбелязва, че икономиките на България и Румъния все още не са почувствали ползите от членството в ЕС. Нещо повече: предстои им да „изостават дори от централноевропейските си съседи години напред” заради корупцията, неефективната съдебна система, липсата на реформи, лошата инфраструктура, слабото усвояване на парите от европейските фондове, а и заради недостига на квалифицирана работна ръка.

„Разумната фискална политика на двете страни сама по себе си не е достатъчна, за да привлича инвестициите, които се стичат в страни като Полша и Чехия”, отбелязва Ройтерс. Непосредствено преди президентския и местен вот ЕК отново отправя остри критики към цялостната икономическата среда в България и отчита като недостатъчни реформите в секторите на администрацията, образованието и пенсионната система.

В редовния си доклад по мониторинговия механизъм Еврокомисията за пореден път посочва, че България „не е постигнала достатъчно в борбата срещу корупцията и организираната престъпност и не е направила необходимото в съдебната система”. Което дава основание на бившия заместник-посланик на Германия в София Клаус Шрамайер да отбележи в интервю, че в България „със скърцане на зъби взимат предвид често пъти неудобните изисквания, идващи от различния свят на Запада и - волю-неволю - ги превръщат в писано право”.

На дъното

Въпреки кризата и обвитите в неяснота икономически и финансови перспективи на Стария континент, стотици хиляди българи вече пета година успяват да намерят работа в ЕС, откъдето само през 2011 година са изпратили в бедната си родина над 700 милиона евро. Независимо от финансовите неблагополучия в еврозоната, почти 7 милиарда евро все още са на разположение в Брюксел за финансиране на проектите и инициативите на българските предприемачи и селски стопани до 2013 година.

Дали до края на мандата на ГЕРБ през оставащите година и половина изостаналите реформи тепърва ще бъдат придвижени напред е твърде съмнително, особено преди ключовите парламентарни избори. Дори и за най-големите скептици обаче е ясно, че без членството си в ЕС България отдавна щеше да е ударила твърдото дъно. В тинята, която също има своите дълбочини.


ОЩЕ ОТ "БОДИЛИ"

box_title_arrow.gifНапиши коментар

това не трябва да се забравя! това не трябва да се забравя!
cez Мери попинс - Враца